Нескопосано стихотворение

Сляпа вещица във слънчев ден,
късно лято с луд на телефона,
от клепачите лепило с нож студен
се опитвам да изчистя, но не мога.

С тежка клетва погледа е залепен:
да не виждам, да не чувствам, да не мога.
Всичко вярно е, но не за мен.
Аз съм, виждате ли, с нова веч природа.

Старата си сянка я отрязах с нож,
скрих под камък, с огън запечатах,
А на новата в момента и растат крила,
Всичко туй е просто времен безпорядък.

Ще се блъскам вляво, вдясно, после пак,
докато обърна лодката нагоре,
че накрая да прогледна! Няма как.
Във водата
всичкото лепило ще остане спомен.

Advertisements

има 1 коментар

  1. Welcome said,

    юни 21, 2016 at 1:20 pm

    много си е скопосано даже! 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: