Нескопосано стихотворение

август 31, 2013 в 10:12 pm (Писаници)

Сляпа вещица във слънчев ден,
късно лято с луд на телефона,
от клепачите лепило с нож студен
се опитвам да изчистя, но не мога.

С тежка клетва погледа е залепен:
да не виждам, да не чувствам, да не мога.
Всичко вярно е, но не за мен.
Аз съм, виждате ли, с нова веч природа.

Старата си сянка я отрязах с нож,
скрих под камък, с огън запечатах,
А на новата в момента и растат крила,
Всичко туй е просто времен безпорядък.

Ще се блъскам вляво, вдясно, после пак,
докато обърна лодката нагоре,
че накрая да прогледна! Няма как.
Във водата
всичкото лепило ще остане спомен.