Нескопосано стихотворение

Сляпа вещица във слънчев ден,
късно лято с луд на телефона,
от клепачите лепило с нож студен
се опитвам да изчистя, но не мога.

С тежка клетва погледа е залепен:
да не виждам, да не чувствам, да не мога.
Всичко вярно е, но не за мен.
Аз съм, виждате ли, с нова веч природа.

Старата си сянка я отрязах с нож,
скрих под камък, с огън запечатах,
А на новата в момента и растат крила,
Всичко туй е просто времен безпорядък.

Ще се блъскам вляво, вдясно, после пак,
докато обърна лодката нагоре,
че накрая да прогледна! Няма как.
Във водата
всичкото лепило ще остане спомен.

Ключ за ситроен

Имам ключ от ситроен.
Намерих го преди месец-два в тревата пред един блок в Младост 1 и си казах „ааааААААааааа, ключът от палаткатааааааААААаааа!!!?!“. От тогава се оглеждам за палатка, ама нещо хич я няма. В същото време ключът пребивава в дамската ми чанта.
Били ли сте някога в дамска чанта?
Двателефонапортфейлключовеотвкъщиистудиотоключовеотофисадъвкимп

3плейърсвирказапротестичасовникарскаотверказакъсметчадършалгримове

огледалценосникърпичкипревръскиластикзакосатетрадкадвехимикалки

книгазачетенешвейцарсконожчезавсекислучаймехлемзаустникремзаръце

тъмниочилаочилазачетенеикомпютърмемористиккакволиощепропускам?

И всеки път като бъркам за ключовете за вкъщи, вадя ключа за ситроена. Бъркам за ключовете за офиса – пак ключа за ситроена. Бъркам за ключовете за вкъщи – ситроена, офиса – ситроена, студиото -ситроена, пак вкъщи – пак ситроена.

Аман бе. На кой е тоя ключ? Да ми се обади. Само ми се вре в ръцете.