Еньов ден

– И все пак, кажи де, би ли спала с мъжа ми? – Неда се смееше, но леко предизвикателна нотка нарушаваше иначе чистия й смях.

Новата я гледаше мълчаливо. Беше се появила предишната вечер от някъде, седна на тяхната маса и така си и остана – промъкна се неканена, интересна, внасяйки миризма на интрига в безгрижната им, но сплотена компания.

Седяха на сянка в безвремието на жълтия следобед и някак между другото, между питиетата и погледите, вперени в морската пустош, започна разговора за обичаите на Еньов ден. За това, как предците ни забравяли вярност и принадлежност, как жените се превръщали във вещици и самодиви, а мъжете – отпуснали юздата- изкарвали най-дивото от дълбините на душите си и го пускали неконтролируемо да вилнее. Нощта на вакханалиите, нощта на Дионис, на Лада, нощ обречена на плодородието в чистия му вид – без предразсъдъци и без морал. Нощ без забрани и ограничения, нощ в която всеки може да е всичко и с всеки…

От другата страна на масата, гладейки ту едната, ту другата, седеше Иван – мъжът на Неда – и усмихнато следеше разговора.

Всъщност разговор още нямаше. Новата мълчаливо обикаляше с пръст ръба на чашата си, местейки поглед по хората, мързеливо отпуснати около масата. Загледа се малко по-продължително в Иван, после бавно се обърна към Неда и с гъглив тон промълви:

– Да.

– Да?! – звънна смехът на Неда – добреее, кажи ни какво те привлича най-много у него?

– Пиле… – започна Иван, но жена му го прекъсна:

– Нее, остави я да каже, забавно е!

Спотаено оживление се просмука в неподвижната жега под тентите. Другите около масата одобрително се наместваха и придърпваха питиетата си на удобно място.

– Бих спала с мъжа ти заради погледа му – започна бавно Новата – дори “спала” е твърде вулгарно за случая. Бих правила любов, бих му се отдала заради този поглед – млъкна и бавно отпи от чашата си. През лицето и като сянка на облак за миг изплува смирено изражение, докато тихо продължаваше:

– Разбираш ли, в днешно време е рядкост да видиш такъв поглед. Това е истинска находка! В него се усеща такава изначална доброта, такава топлота, каквито и в детските очи не можеш да откриеш, защото детето не знае, то е наивно, неуко и за това – доверчиво, а мъжът ти знае. Всичко знае, всичко усеща, като един вселенски мъдрец е и въпреки това успява да запази добротата в себе си, и то в достатъчно количество, че да устои на безкрайната печал, която всяко дълбоко познание носи… Детска наивност и вселенско прозрение, нима е възможно да откриеш в обикновения човек тази комбинация? Та човекът е слаб, човекът греши, залита, пада – ден след ден – и за това старее, защото добротата в погледа му безвъзвратно бива изтривана… А у твоя мъж, тя е по-жива от всякога! Ако бях худжник, ако бях натоварена с непосилната задача да изрисувам образа на Исус, Сина Божи, за очи бих взела очите на Иван – тяхната мекота, тяхната дълбочина, тяхната усмивка!

Новата рязко спря да говори и тишината увисна над масата. Никой не се помръдна. Иван беше вперил съсредоточен поглед в нея, сякаш глух човек полагаше усилия да чете думите по нечии устни.

– От друга страна – сега гласът й стана безкрайно мек, котешки – точно заради този поглед не бих си легнала с мъжа ти. – Неда я слушаше със замръзнала усмивка, напрегнала напред тънката си шия.

– Разбираш ли – продължаваше гальовно да мърка Новата – аз напоследък съм станала голям циник. Колкото и да се опитвам да го прикрия, от мене просто бълва сарказъм и жлъч. И нищо не мога да направя, явно съм в такъв период, това е. Но знаете ли, независимо как изглеждам отвън, някъде вътре, дълбоко в себе си, аз всъщност съм още по-голям циник.

Две мухи безгрижно поддържаха чувството за безкрайност в настъпилата пауза. Някой нетърпеливо се опита да ги прогони.

– Защото – сега гласът й отново бе станал глух, като от дъното на кладенец – за да легна с мъжа ти, аз трябва да го сваля долу, при мен. Трябва да го овъргалям в прахта, в която аз се въргалям, а това означава да замажа очите му с кал…. Не бих убила този поглед – уморено продължи Новата – колкото и да съм изкушена от великодушното ти предложение, колкото и голям циник да съм, не бих си позволила да погубя този поглед…

Мракът настъпваше откъм морето, внезапно посивяло в отиващия си ден. Около масата всички мълчаливо се загледаха в него, търсейки отчаяно отговорите на ненадейно изникнали хиляди въпроси. Смехът на Неда отдавна беше секнал. Зяпнала петното на масата пред нея, тя съсредоточено въртеше кичур коса между пръстите си. Новата седеше със затворени очи и с привидно безразличие отпиваше от чашата си.

Само Иван не сваляше погледа си от нея. Тази нощ той така и заспа – с отворени очи.