Сънувах нечовешка реклама на препарат за пране!

Значи три бабо-лелки на неопределно зряла възраст, облечени в онези басмени рокли на ситни цветчета, дето ги продават на пазара (с преобладаващо тъмно синьо, не ме питайте защо!), са се надвесили край някакъв басейн. Бабата по средата ритуално налива течен препарат за пране във водата, другите следят свещенодействието с лаком поглед. От мястото във водата, където е изсипан препарата, бавно започва да се подава глава на мъж – с дълга мокра коса, смугъл, хубавец. Той тръгва към единия край на басейна (там има стълби), за да излезе. Бабите със щастливо-благоговейни физиономии го следват успоредно по ръба, едната му пази сянка с огромен плажен чадър с една счупена банела. Когато мъжът заизкачва стълбите се вижда, че е облечен в същия басмен пеньоар, като на бабите. Излиза от водата и тръгва нанякъде бърборейки (ей тук ми се губи точното изречение, но ще импровизирам по смисъл и звучност):

 – “гуриещу-копче-койтам-кръвнутуми-кашпатасмушкатити”

Хубавецът се отдалечава, бабите след него, едната (реагирайки на дрънканиците му) поглежда към камерата с физиономия в стил “то не може всичко”…

 

След което се събудих 🙂

Явно се опитвам да припечелвам като копирайтър в някой паралелен свят!…