From one favorite weather this way

Тази нощ се събудих от хлебарка, която пълзеше в леглото ми.

Не знаех, че мога да скачам толкова бързо.

В главата ми изникваха сцени от разни филми, в които някой се оплаква на доктора от главоболие и после откриват хлебарка в ухото му. Даже с едно огледалце се опитах да си надникна в ушите.

Сетих се за разсъжденията ми предишната вечер, че не помня кога за последно съм си сменяла чаршафите и кога, за Бога, спря да ми пука от това.

Сплетох си косата, преди да си легна пак.

А когато една хлебарка пада от тавана дали се изпуска или е нарочно?

Заспах с мисълта, че безжалостно размазах с чехъл еднственото живо същество, което беше проявило желание да сподели с мен леглото, от едно известно време насам. From one favorite weather this way, казано по смешно му.

Някой знае ли колко нежно стъпват тези животни? Какво ли още има да ме напълзява, че да започна да виждам доброто там, където обикновено запушвам нос и извъртам очи? От едно до десет, колко е зле положеннието, след като взе да ми става жал и за хлебарките? Или пък ме е сполетяло просветление някакво, а аз да не забележа.

Всъщност не заспах. Зъзнейки, без да се завивам, дочаках утрото, чудейки се да ходя ли на уши-нос-гърло или да потичам в парка?

Тичах в парка.