Еньово наричане

Стани, Слънчо, покажи се,
Изгрей, да ми дадеш сила,
Сила, Слънчо, да намеря
Либето си, Слънчо, любимия си.
Чуй ме, водице, събуди се,
Кажи накъде да тръгна,
На сиротната си душица
Половинката да си срещна.
Вдигни се, ветре, да кажеш,
Пътя да ми покажеш,
Посока да не загубвам,
Сърцето си да не погубвам.
Чуй ме, Земьо, майчице,
Че ти си ми корена,
Че душата ми теб е избрала,
Сила да ми дадеш,
Съдбата си да срещна.

Липи и сови

Много ми е вдъхновяващо последните дни. Само ходя и зяпам изцъклено. Като онуй теле, в полето с марули… Аз пък по липите се отплесвам. А преди това по бъзовината, а преди нея по жасминовите храсти. Кой да ти каже, че в София имало толкова много жасмин? И къде съм гледала до сега, просто акъла не ми го побира. Ходя, гледам и не вярвам на носа си.

Сега е вечер и отвън две сови се над…пяват? Не съм сигурна дали този звук може да мине за надпяване, не съм сигурна и че това са сови, но комшийката отгоре ме информира, че ги била видяла с бинокъла. Не посмях да питам пособия за нощно виждане намират ли й се.

Така или иначе, това което ме вълнува последните дни е колко птици могат да живеят на едно дърво? И дали си пречат? Ако в същото това дърво гнездят дневни птици, те успяват ли да спят в момента, с това звучно нощно совчене? И как се спогаждат, без закон за етажна собственост, не ми е хич ясно. През деня е пълно със свраки, сойки, врабците не ги броя, и кълвачи се мяркаха. А нощем става сборище на сови и кукумявки 🙂 Така де, ясно, че някои са приходящи, ама все пак – къде се побират всичките на един бор!?

Сега съм цялата вода. Протягам се към слънцето, превръщам се в пара, за да го докосна. Правя волни салта в ефирната синева, после поемам устрема на дъждовните капки, надолу и само надолу, докато погаля топлата пръст. Увивам вълшебни пръсти между камъните и полека попивам до долната земя. Тихо се промъквам до мълчания извор и запявам ритъма на ручея. В дълбоката дъбрава, между сухите листа и притихналите скали бавно лъкатуша, все напред и напред, към огрените от изгрева долини. Добро утро, слънце! И пак се изпарявам…