Голямото копие

Всичко тръгна от операта. Преди да заминем, една от инструкциите на Йовчето беше – отидете да видите операта, защото е точно архитектурно копие на Виенската опера, но по-малка по размер.
Копията в този град са много. В парка има умалени копия (1 : 5) на замъци в различен архитектурен стил.

Кукленият театър се намира на улица – копие на Шанзелизе.

Има умалено копие – заведение – на Мулен Руж.

Някои дори казват, че навремето се опитали да направят Будапеща копие на Виена, ама по-добро.

На първата ни нощна разходка взех да обяснявам колко е важно да видим въпросната опера поради уникалното й копиевидно качество. В резултат Климент се отдаде на свободни разсъждения, които в крайна сметка придобиха следния вид:

Операта в Будапеща е умалено копие на операта във Виена.
Операта в Будапеща е умалено копие на виенската филхармония.
Операта в Будапеща е умалено копие на виенската филхармония, която е умалено копие на софийския сатиричен театър.
Операта в Будапеща е умалено копеле на виенската филхармония, която е умалено копеле на софийския сатиричен театър.
Тук всичко е умалено, копеле!

Разсъжденията придобиха групов характер и бяха обсъдени следните възможности:
Старата крепост на Буда е умалено копие на Царевец и веднъж годишно (ако унгарското умалено копие на Балъков плати) се организира умален светлинен спектакъл.
Река Дунав, в частта й при Будапеща, е умалено копие на река Дунав, в частта й при Русе (Руси). Тук се появи и една вариация – Железният мост между Буда и Пеща е копие на Лъвов мост, а Дунава отдолу е копие на канала по Сливница. Също така открихме копието на Пиротска, копието на Ялта, в процес на търсене са копията на Билката, Седмака и Мохито. Ааааа, и открихме копието на Син Сити.

За Тропс вече казах.

Будапеща 4 – в картинки

Неделята я обявихме за почивен ден и излязохме на разходка.

Така изглежда човек, който снощи изобщо не е пил:

Така изглежда човек, който снощи е пил:

Така изглежда човек, който явно получава добри новини:

Или иначе казано….

Love is in the air everywhere I look around:

Тези музиканти ентусиазирано посрещаха вело-колоната. Положението беше „Маестро, пердашете марш!“ :

Вечерта отидохме да слушаме Моцартовия реквием тук:

Critical Mass в града на чинарите

Няколко дни преди премиера положението придобива истеричност от пета степен. И докато режисьорката отривисто си излива кафе в ботушите, аз използвам времето да кача малко материали тук. Сега по темата.

В този град чинарите са навсякъде. За тези, които не знаят, това е любимото ми дърво.

Вървейки си мислех, че неделята ще е ден, посветен на чинарите. Скоро обаче се наложи промяна на първоначалния план. Част от снимките ще извадя в отделна тема, а тук продължавам с Деня на Земята – 20 април. В Будапеща го отбелязват с масово каране на велосипеди, ролери и други безмоторни средства за придвижване, обикаляйки центъра на града, в който улиците поетапно се затваряха, за да може колоната да премине. А тя беше огромна.

Първоначално я забелязахме от хълмовете на стария град Буда, където с Климент отидохме да разглеждаме (Владо спеше, Маги обяви шопинг – терапия и отговорността за културно-масовата дейност на екипа поехме Климбарко и аз).

После слязохме до „Лъвов мост“, по който колоната минаваше, излизайки от един теракотен тунел.

Участниците в събитието бяха на всякаква възраст:

А аз на втория опит успях да открия английско говорящ еко-активист. От него разбрах, че:

– инициативата Critical Mass се провежда два пъти годишно;

– целта е да се намалят вредните емисии, отбелязване на Деня на Земята и други еко – причини;

– на него самия току що му бяха откраднали колелото, с което беше участвал до момента, така че се прибираше пеша. Случката обаче, очевидно не бе успяла да развали настроението му:

За останалата част от неделята – в следващия постинг.

Що е то

Бялото – синьо

Синьото – бяло

Ти не изваждай от цялото.

Цялото щом е изцяло безчувствено,

става естествено всичко изкуствено.

Отговор знам че не ще получа.

Отговор няма  – това е ключа.

Будапеща 3

В Будапеща функцията на нашенския „Тропс” изпълняват турски ресторанти, в които можеш да похапнеш приблизително евтино храна, в която няма захар. А ние определено имахме нужда от такава, особено след поредния трагичен опит да се наядем в стола на театъра. Предлагаха пюре от киселец с варени картофи. Звучеше добре, изглеждаше добре и имаше между четири до към шест супени лъжици захар на порция. Пълен кошмар! Да знаете, че това дето разправят как унгарците ядат всичко със захар не е слух, а чистата истина… Та обратно в спасителния турски ресторант. Аз си взех мусака и таратор, от които успях да изям само една трета – порциите бяха огромни. Маги си взе леща, копоооолу (как се пише туй?!), таратор, още някаква салатка, порция бяло сирене, две питки и айрян. След това се опита да си изяде всичко. Не успя.

Количеството погълната храна определено изискваше дълга разходка и ние без колебание се отправихме по нощните улици. Валеше дъжд. Тука често вали. Също така често грее слънце. Общо взето се сменят на половин час и никога не знаеш какво време те чака. Сега обаче беше вечер и тъй като нямаше слънце, което да си поеме смяната, дъждът си валя цяла вечер. От време на време Маги изглеждаше така:

dsc01290

Но в повечето време караше без новия си чадър.

Ние (Маги, Владо, Климент и аз) вървяхме към Дунава. Опитвах се да си спомня как звучи „На тихия бял Дунав”. Сега като се замисля, май беше „На тихия син Дунав”? Така или иначе резултатът беше спонтанно изпълнение на „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми” с весело, строево темпо. По случайност „Бум” от песента съвпадна с минаването ни пред парламента, което пък подсети Владо да поиска някоя – друга оставка – така или иначе бяхме на точното място…

Преминахме по единия от мостовете от Пеща в Буда. После по следващия мост от Буда пак в Пеща. След което излязохме на улица, която обявихме за будапещенската „Пиротска”. Хей ни на:

Отзад

dsc01268

Отпред

dsc01274

Чакайте и аз да се покажа:

dsc01277

Сега да вдигнат ръка всички, които поне един път като деца са разглеждали каталог на Некерман и са играли на „Пу за мене”, сочейки мечтаните предмети, дето само на картинка са виждали. Е, някои от нас могат да считат мечтата си за изпълнена:

img_0091

Друга често срещаща се гледка в Будапеща са бездомниците. Има много и са навсякъде. Аз за сега съм разделила три основни групи: бездомници, които спят, без да са покрити с нищо, бездомници, покрити с одеала и такива, които са успяли да се сдобият със спален чувал. Снощи заснех един от втората група:

dsc01289

Особено вълнение в редиците ни създаде един уличен знак, който според всеобщото ни мнение означава „Забранено за майки с деца”. Не бяхме много сигурни каква е причината да съществува подобено означение, но определено успя да привлече вниманието ни

dsc01291

Качването на снимки в блог се оказа времеемка работа, така че за днес – толкова. Следващия път ще пиша повече и ще илюстрирам по-малко. Всъщност, може да кажете какво предпочитате 

« Older entries