Стихотворение от Раличка

В приказния свят на чудесата

расте навсякъде козата.

Но там живее и звездата,

без причина за съдбата.

🙂 🙂 🙂

Сутрешни гърголения в банята…

…или по-скоро преди банята – още в кревата. Сутрин винаги се будя с някаква конкретна мисъл – остатък от съня или породена от него. Понякога се събуждам само с вкуса от тази мисъл, безуспешно опитвайки се да я възстановя. Ето с какво се събудих преди няколко дни:

Да не вярваш в Господ и в никой, и в нищо означава преди всичко да нямаш вяра в самия себе си.

Вярата в Бог е основно вяра в самия теб.

Лек ден на всички 🙂

Да пиша или да не пиша

Дрона ме попита „Защо не пишеш в блога си“? Преди няколко месеца отговорът ми изглеждаше смислен и убедителен. Сега прозвуча като оправдание. Така че, ето на- обръщам страницата и за пореден път обявявам война на мързела си. Пък да видим.

И тъй като стана въпрос за Дрона, сега ще разкажа смешка. Тръгвайки към Троянския манастир, за да отпразнуваме едно много важно за нея събитие, спряхме в бензиностанция малко преди околовръстното. На касата имаше група полицаи, които си поръчваха сутрешните кафенца. Един от групата се обърна към колегата си, който беше на ред:

– Вземи ми една фанта – „кола“.

Такива ми ти работи.