Къде ми е луната?!

Снощи бъдещият ми кумец, така съвсем из-между-другото ме пита:

– Какъв ти е асцедентът?

Да ви кажа, леко се притесних. Така де, рядко се случва представител на мъжкия пол да ми зададе въпрос от астрологично естество. Че и пита за асцедента. Значи е наясно каква ми е зодията. Запазвам самообладание и отговарям:

– Везни. Що?

– Везни, ааа везни, везни значи, дааа, везни. Хъм, везни. Интересно – везни…

Горе-долу това беше коментарът. Абе нали ще му ставам кума, казвам си, пресмята ме човека нещо, нали така, дет се вика, то си е важно кой ще ти подпише бележката в кметството. Тамън се успокоих, а той със спокоен тон продължава да ме сгащва неподготвена:

– А луната в кой знак ти е?

Тук вече леко губя контрол:

– Ама и това ли е важно? Не знам? Трябва ли да знам? – притеснено почвам да мънкам.

– Еми как, то любовта, чувствата, емоциите – от това се определят. Много е важно.

– Идея си нямам къде ми е луната – отговарям, с новонапъпващо чувство за вина.

Събуждам се на следващата сутрин. Правя си кафе, влизам във фейса, излизам от фейса, абе гложди ме нещо, ама не мога да разбера какво. После ми проблясва – луната бе! Къде ми е луната! Започвам ровене в чичо гугъл. То рожденни карти, то натални карти, излизат едни картинки с крайно неясни за мен значета, ама добри хора – отстрани сложили легенда с кратки обяснения. Поглеждам и решавам, че е станала грешка. Луната ми е в козирог.

Сега да обясня за всички, които не знаят – аз СЪМ козирог. Типичен, рогат, класически, че и наследствен, като се замисля. Отдавна съм свикнала с погледите, които хората ми хвърлят, като чуят каква зодия съм. То не са съжалителни, то не са обвинителни, то не са тип “аха, ясно!” или пък “знаех си!”. Но както се казва, когато човек по рождение има я гърбица, я шести пръст изникнал – свиква и с добавката към тялото си, и с реакциите на околните. Ама едно е да си свикнал с шестия си пръст от рождение, друго е да станеш някоя ясна сутрин и да се окаже, че и седми имало!

Сещам се как преди време по някакъв друг хороскоп – китайски ли, майски ли, не помня вече, след дълги сметки и изчисления стигнах до извода, че не просто съм дърво, ами, виждате ли, съм двойно дърво. Трябваше ми известно време да погледна не от към чворесто – пънестата страна на нещата, а, така да се каже, от екологичната – две дървета са повече от едно, нали така?

Сега обаче играта взе да загрубява. Е може ли, кажете ми, точно за любовта и чувствата да се окажа не просто козирог, ми двоен козирог?!

Сипвам си още кафе и се напъвам да видя добрата страна на нещата. Ако имаше министерство на зодиите, мисля си, или поне една държавна агенцийка по астрология, сега вече можеше официално да отида и да си извадя астрологично медицинско. Друго си е с официална бележка. А някой ми е намекнал съвсем отдалече, че не съм достатъчно чувствителна, а съм му навряла документчето в носа! Ми то си ми е диагноза бе, какво само ме ядете, че не съм си показвала чувствата! Ми в момента какво правя, а?! А!?? ААААААААА!

ГгггггффффффффамььььььььхххххххххххххххххххххххххххххЩ.

––––––

Нечувствителна съм била….

С две думи – имам лична молба към господин премиера ли, към омбудсмана ли, не съм много наясно, но все едно – моля ви да бъда освидетелствана! С големи букви да пише “Има чувства, просто ги крие на дълбоко, щото луната й е в козирог”!

Предварително благодаря!

С уважение:

С.Л.