Загубенячка

Запали цигара – бавно, много бавно, като на каданс. Струваше й се неуместно да бърза в такъв дъжд. Облегна се на стената под някава козирка и се загледа в нищото. Телефонът в джоба й пак зазвъня. “Добре де” – измърмори и зарови с ръка да го търси, докато с другата държеше цигарата близко до огънчето. Осем неприети повиквания. Все от Бистра. Аман от най-добри приятелки… Беше се разделила преди половин час с нея, след шумен скандал, собствено производство. Последно беше крещяла така преди година-две, когато късаше с “дългогодишната си връзка”. Обикновено не си позволяваше подобни сцени, още повече на публично място. Предпочиташе да крещи наум.

Бяха излезли да пият по биричка. Вечерта си вървеше по план – Бистра се оплакваше от мъжа си, тя – от липсата на такъв – нормална петък вечер. Околните маси бяха пълни. Предимно жени. Можеше да се обзаложи, че и там разговорите бяха абсолютно същите. Шибан свят.

Беше почти идеална петък вечер, когато Бистра хвърли съчки в огъня. “Кога ще отидем на гости на близнаците? Видя ли последните снимки, чакай, сега ще…” – и заизважда лаптопа си от чантата.

– Остави, ще ги разгледам вкъщи.

– Ама имаш ли линка? Аз съм ги свалила, чакай малко…

– Недей и без това няма място на тази маса, ще ги гледам друг път…

– Ето де, само да го пусна

– РАЗКАРАЙ ТОЯ ЛАПТОП!

Бистра погледна стреснато. При нея беше така. Или трябва да се разкрещиш или да я удариш. Друг начин да чуе нещо различно, от това, което кънтеше в собствената й глава нямаше.

– Ее, спокойно де, какво толкова?..

– Стига си ми навирала в лицето снимки на щастливи бебета и на разлигавените им родители! Стига си ми обяснявала, как трябва да ходя на гости на хора, които не са ми звъняли от три години! Не искам да гледам бебетата им, не искам да стъпвам в чисто новата им перфектна къща, не ща да цапам чисто новия им перфектен живот!

– Прекрасно знаеш, че сестра ми не ти се обажда, защото е заета с бебетата…

– Бебетата са на два месеца, не на три години!

– … и какво лошо има в това, поне една от нас да е щастлива най-накрая?! И да живее в хубава нова къща?

– Нищо лошо няма в това бе, Бисе, просто аз и ти нямаме място там, не разбираш ли? Е да, ти имаш – рода си, не може съвсем да те разкара…. Ама аз нямам!

– Не е вярно!

– Добре! Тогава приеми, че не искам да ходя там, защото завиждам! Гризе ме черна, безкрайна завист, за всичко това, което тя има, а аз нямам! Нали не искаш хора с такива мисли да ходят при малките невинни бебенца? Аре остави ме на мира!

– Знаеш, че сестра ми те обича, бяхте толкова близки…

– Точно така! Бяхме! Бяхме близи докато сестра ти беше сама, бяхме две загубенячки, близки приятелки, щото бяхме в едно и също блато! И сестра ти ми беше като сянка – залепнала за мен, въпреки кариерата си, познанствата си, обкръжението си… Защото беше сама! В блатото, с мен. Сега намери начин да се измъкне. Всеки мечтае за втори шанс…. Това е нейния втори шанс – нов живот, с ново обкръжение, в нова къща, с чисто нов мъж… Не иска спомени от аутсайдерските си години. А аз съм това – един ГОЛЯМ спомен за нейната голяма, безнадеждна, безкрайна самотност… И всеки път, когато ме погледне, на челото й ще се опитва да избие надписа “загубенячка”, който сега е толкова добре заличен! Все едно да си бивш наркоман – чист от няколко години- и да искаш да се виждаш с дилъра си, щото сте си прекарвали добре навремето заедно… Да не е луда, да иска да се вижда с мен…

По притихналите маси наоколо хората се опитваха да не показват, колко се забавляваха с излиянието ми. Бистра се беше вторачила в мен с тревожния си поглед. Остави чашата си и заговори бавно:

– Това, дето сега си си го навила на пръста, тоя филм, дето си си го спретнала, нали ти е ясно, че е само в твоята глава? Опита ли се да говориш с нея, да разбереш нейното мнение по въпроса? Щото се обзалагам, че тя има абсолютно рационално и логично обяснение, което няма нищо общо с твоите самосъжалителни мрънканици….

– Да бе, ще говоря с нея. Айде няма нужда да разбъркваме казана с лайната… Да й развалям безоблачното щастие… Какво ще й се пречкам?!?!

– Съвсем си откачила! Обади й се и поговорете! Сигурна съм, че тя изобщо няма представа как се чувствеш и какви си ги навиваш на пръста… Просто й кажи!

– Знаеш, че не мога просто да казвам… Не съм като теб… А и ако някой се интересува от това как съм и какво съм, ще си направи труда да ме попита, а не просто да забрави телефонния ми номер… – Млъкнах. Май наистина много мрънкам? Все едно. Какво значение има, в крайна сметка. Оставих пари на масата и станах. Бистра след мен продължаваше да нарежда, като в реклама на теле-маркет. Да престана да се цупя, да поговорим, да незнамкакво си… Излязох, навън валеше.

……….

На челото ми със сигурност пише “загубенячка”. Просто отказвам да го забележа, този надпис. Май е време да прогледна в огледалото. Запалих цигара -бавно, много бавно. И кога този разказ премина в първо лице?

Как се оправя пералня

  1. Събуйте си чорапите.

  2. Огледайте внимателно, пробвайте да щракате копчета, да отворите вратата (въпреки съмненията ви за предстоящо наводнение).

  3. Не се получава? Проявете уважение. Дайте на пералнята си време, да размисли. Аз на моята дадох 24 часа.

  4. Ако и след като сте демонстрирали добра воля, проклетията пак не ще да си ви върне дрехите, дето втори ден киснат вътре, преминете към план “Б”.

План “Б”

  1. Ако нямате резачка, вземете чук и трион, Обадете се на техник. НИЩО, ЧЕ Е ПЕТЪК, намерете му телефона и се обадете!
  2. Изслушайте инструкциите му докрай, преди да предприемете каквото и да … Еми по-полека трябваше с тоя филтър, де! Не чу ли какво каза човека!
  3. Събуйте си прогизналите чорапи. (Като не четете внимателно…)
  4. Сега спрете и запомнете добре този момент. Следващия път да сте подготвени с подходящите съдове, кофи и парцали, а не така просто да си стоите с отверка в едната ръка и тапата на филтъра в другата, докато пролетните водопади се изливат в коридора…
  5. Изчакайте стихията да отмине. През това време мислено си репетирайте речта за пред съседите ОТДОЛУ. Изрази като „форсмажор“, „природно бедствие“, „божа работа“, „карма“ може да са ви полезни.
  6. Като спре да тече и вие спрете да бършете, почистете филтъра. Отстранете всички налични ръждясали кламери, стотинки и банели от сутиени.
  7. Отстъпете на страни и полееекинка пуснете центрофугата. Ако не тръгне – звъните пак на техника и обяснявате, че сте блондинка.
  8. Ако пералнята е проработила и дори сте успели да си извадите дрехите, може спокойно да се поздравите и да си отворите биричка.
  9. И си носете дрехите по повече пъти… така де, какво е това – едно обличане и за пране? Изобщо не е еко. А и явно няма да продължи вечно.
  10. И накрая – не забравяйте! Всяко успешно пране е подарък! Като живота!