Surealizm

Какво направихме в Будапеща:

1. Ядохме супа в хляб

2. И патица с червено зеле и сини сливи

3. Някои си ядоха пръстите през цялото време

4. Някои снимахме с риск за живота

5. Между другото спретнахме много готин UV спектакъл „Рибарят и златната рибка“

Какво не направихме в Будапеща:

1. Не карахме колелета

2. Не отидохме на концерт на Саманта Фокс (язък!)

3. Не се возихме на корабче по Дунава

4. Не влязохме в контакт с империята Ротшилд

5. Не отидохме в три през нощта на солариум

С голямо закъснение (поради десетдневната празнична липса на интернет) отбелязвам последните интересни моменти от Будапеща. Започвам с рождения ден на Магдалена, който беше в деня на премиерата на спектакъла.

С две думи, положението беше – без думи.

Започна размазващо:

И се размаза максимално:

Това е!

п.п. Всички снимки от купона са достъпни срещу предварителна заявка, подадена в писмен вид до мен 🙂

За всички от Карлуковския купон, които се заинтересуваха (а и за всички останали), това е рецептата за Негърчето – любимия семеен сладкиш на сем. Леневи 🙂

Продукти:

250гр. масло (навремето го правихме с маргарин – It’s up to you)

4 с. л. какао на прах

2 ч. чаши брашно

2 ч. чаши захар

4 яйца

1 бакпулвер

стафиди и ядки по желание

Приготвяне:

В тенджера се слагат маслото, какаото, захарта и четвърт чаша вода. Слага се на котлона (който се включва 🙂 ) и се бърка непрекъснато с дървена лъжица – докато всичко се разтопи и хомогенизира + още 3 минути (не позволявайте да ври, щото ще загори! Не бъркайте вътре с мокра лъжица или нещо подобно, защото в последствие може да се захароса). След това махате сместа от котлона и отделяте от нея една кафена чаша – за глазура най-накрая.

Чакаме леко да изстине сместа и постепенно добавяме към нея брашното, в което е сложен бакпулвера. След това се добавят един по един четирите жълтъка. Белтъците се разбиват отделно на сняг и се добавят най-накрая – бъркате внимателно, за да не ги втечните. Ако искате да сложите ядки и/или стафиди – предварително ги разбърквате в малко брашно и тогава ги добавяте към тестото – така (казват старите хора) нямало да паднат всички на дъното, а щели да си останат равномерно разположени из сладкиша 🙂

Сместа се изсипва в намаслено-набрашнена тавичка и се пече 40 минути на 220 градуса. Минутите може да са по-малко ако печете негърчето в широка тава и доста повече – ако го изсипете примерно в продълговата форма за кекс. Всъщност от това каква тава ще използвате зависи и колко глазура да отделите в началото… А глазурата се слага след като негърчето е опечено и добре изстинало.

На всички, които обичат да ядат сурово тесто от сега казвам – забъркайте си доза и половина, щото иначе няма да ви стигне… Поне ние със сестра ми така правехме на времето 🙂

Приятен апетит!