Лавандула и джуджета на драго сърце

Изобщо не си мислете, че ще правя опити да ви обяснявам какво означава това заглавие. Толкова ми е зле, че стоя пред компютъра, само защото в момента хоризонталното положение е малко по-рисково от вертикалното. Но много дълго няма да издържа, за това ще гледам да съм кратка. Махмурлукът е кофти нещо. Особено след комбинацията от бира, сухо мартини и уиски. Последното никой вече не знашеше защо го пие, но така е, като кладеш огън в центъра на София, към един през нощта. Всъщност беше много приятно, освен това изобщо не беше безотговорно, защото го накладохме в двора на Маги, който е на петдесет метра от пожарната. Така де- каквото и да се случи в следствие на пиянските ни импровизации, помощта е наблизко, дет се вика, няма страшно.

С картофи не разполагахме, само с кашу и разбишкана торта, така че нищо не си опекохме в жарта. Но пък се размечтахме. Това им е хубаво на първичните сили – карат те да мечтаеш, освен когато не те убиват. От друга страна, може би и тогава мечтаеш, знам ли… Та значи, седиш втренчен в милионите експлоадиращи капки вода на някой водопад или в танцуващите оранжево-червено-сини нюанси на огъня и като се размечтаеш… Как за какво? Ами за това по-често да си палиш огън, примерно. Я, колко хубаво било. И те стопля. И съживява разговорите, сплотява компанията, съживява разговорите…, опа, това вече го казах. Да. Май вече хоризонталното положение е за предпочитане. Лягам. Само още веднъж да кажа – ЧРД, Магичка!

Advertisements

Ты помолись за меня, помолись за меня, да, да, да….

Тъжна новина. Загина Анатолий Кулешов – симпатичния бек-вокалист на Любе… Мир на праха му и дано душата му да е вече на едно по-светло и безгрижно място…


Няма вода

Спряха ми водата. Стоя с това уникално лепнещо усещане – тип “след осем часа в БДЖ-то” – и гледам тъпо в кранчето. Няма. За пореден път ме изпълва завист към пушачите – ето сега, ако пушех – да си запаля една цигарка на балкона и да погледна по-философски на нещата. Ама не – стоя тъпо пред кранчето по едни чисти белите дробове, а всичко останало лепне. И биричка не мога да си отворя, че после, нали и в тоалетната няма вода…..

След половин час ровене в нета, успях да открия телефон на ВиК – Варна, който да е различен от „телефон на еди коя си каса“ или „телефон за проверка на сметката“. Никой не вдига, обаче се включва запис „Поради повредата в бл.19, в квартала Чайка няма да има вода до 15.00 часа“. Весели празници! Е, пак е нещо. Вече знам точно до колко часа ще се почесвам с мрачна физиономия, дано да няма „допълнителни технически усложнения поради великденските тържества“.

След кратък анализ на ситуацията, с леля ми решаваме да ходим на кино. Мръсни. Ама то нали е тъмно там, а и вече рядко салоните се пълнят… И като се върнем, ще имаме вода (дай Боже!), с която да измием и себе си, и лепкавото усещане. Право казват хората – „Всеки ден не е като Великден“! 🙂

Бунище „София“

Събирам боклука си разделно от момента, в който сложиха кофи за тази цел.

Въпреки, че ми казват – те после пак ги изхвърлят на едно място, няма смисъл.

Въпреки, че ми казват – така осигуряваш безплатна суровина на частни компании, които печелят от това, а ти не печелиш нищо.

И също така ми казват – преди хората връщаха разделно отпадъци на „Вторични суровини“ и взимаха някой-друг лев – каква по-добра мотивация. А сега какво?

Има нещо вярно във всичко това. Но аз за момента не знам какво друго да правя срещу глобалното осиране на планетата, освен да си разделям боклука и да пазарувам в „многократна“ платнена торбичка. И да се надявам, че това, ако не друго, поне е някакво начало. Ако не на друго, то поне на изграждане на нова лична култура – в мен и в хората около мен. Освен това за мен разделянето на отпадъците е поучително начинание- още след първия месец виждаш, че 90% от битовия боклук се състои от опаковки, тоест – от нещо което само по себе си представлява огромен излишък, съществуващ единствено заради благото на търговците. Останалият биологичен отпадък, който в една „еко – къща“ би отивал за компостиране, е наистина дребно количество.

И за да приложа капка оптимизъм – в жк „Люлин 6“ контейнерите за разделни отпъдъци се пълнят редовно. Тоест – не съм само аз лудата, дето си разделя боклука, има и други донкихотовци.

Защо го пиша всичкото това? Ами вчера видях репортаж, показващ, как последните дни в София боклука се събира наред, на едно място – и разделния и „неразделния“. Гримирана и фризирана леля от измислен кризисен щаб обясняваше, че това се прави, щото да не плъзнели зарази. Какви зарази ще плъзнат от празни картонени и пластмасови опаковки, може ли някой да ми каже? Или от натрошена стъклария?

Да си плюят предизборно един на друг в сурата – нямам нищо против, просто не им обръщам внимание. Но да си измислят „криза“ и да се подиграват с хората, които са си направили труда да разделят боклука си, е просто отвратително. ОТ-ВРА-ТИ-ТЕЛ-НО!