Стокхолмски синдром

14.36

Абе айде сега, глупости! Какво, бе, става тука?!?! Ха-ха, човек на възраст, а така да се… Ееее, хубава работа, дадох 78 лв. за тези обувки, само това ми липсваше – да ги зарежа в някаква локва! Само да успея да си измъкна крака и ще поразровя да намеря обувката, все ще може да се изпере някак си!  Не се перяла обувка, а какво се прави?! Как ще е блато това, съвсем като трева си изглежда… Ето сега ще стъпя с другия крак върху еййй онази буца… Олеле, потъвам!!! Потъвам?! Леко, леко, сега ще се измъкна, само спокойно… Абе майната им на обувките, гледай моля ти се, каква загубена работа! Нагази с двата крака, а за тъпите обувки си мисли! Какво като са естествена кожа! Че и студено… Сигурно здравата ще настина, довечера ще си сгрея едно винце, иначе простудата не ми мърда. И като знам в службата как ще мърморят ако изляза болнични в понеделник… Годишно приключване на фирмата, цялото счетоводство не спи, а той намерил да настине точно сега, разбирате ли. Абе счетоводството!?! Ти мисли как да се измъкнеш от тука, дето вече до глезените си потънал, а не утре какво ще лъжеш в работата! Спокойно де! Ще се измъкна, какво толкова… Да не е някой американски филм на ужасите това, у нас такива работи не се случват… и блато да е, едва ли е по-дълбоко от 20-30 см, ще се измъкна, само да помисля малко…

14.48

Шибана, гадна, мръсна, смрадлива локва! Държи ме, все едно съм й длъжен нещо?!Какво съм ти длъжен, ма, пачавро, пусни ми краката! Веднага ме пусни, чуваш ли?! Само да се измъкна, ще дойда и ще те пресуша, ако трябва с бързовар ще те изпаря като в оная детска книжка, как й беше името… С кърпа ще те попивам капка по капка, гад мръсна!!! И ти бе, Господ ли си, Бог ли си, какво зяпаш отгоре?! До колената съм вече, никой не се вижда наблизо, да крещя ли искаш, а?! Да ме унизиш, така ли?! Да ти се моля, а?! Еми ето, моля ти се, моля ти се бе, нещастник! Поомоооощ! Помоооомощ бе, педали такива, помооооощ! Никой ли не чува, ва’ща мамичка, изпокрили сте се всички, сигурно някой клечи отсреща в шипките и си умира от кеф… Жалък, долен, впиянчен народец, дето освен да крадне, да се напие и да се присмее на ближния друго не знае… Ближен ли?!?! Само да се измъкна, ще видите вие! Ще ми дойдете декларацийка да ви попълвам, туй да кажа как, онуй да покажа къде да сврете, че по-малко данък да дължите… Майната ви, мръсни използвачи, нарочно сте се покрили всички! И една табела не сте сложили да предупредите за тая гадна локва, дето се е впила в мен, нейната верица мърсна… Какво като няма локвата вяра бе!? Какво ме интересува, аз затъвам тука, той за блатата имат ли, нямат ли вяра седнал да ми философства…

15.07

Ще ги дам. Всичките ще дам. И тези, дето ги събирах да ходя на Световното догодина. Живот и здраве, и други световни ще има… Мостче ще построя, с перила, дървено такова, ама стабилно. И табели ще сложа – от селото още, с големи букви – “внимание, блато, опасно за живота”! И охрана ще назнача, да пази, някое дете да не нагази като мен, че то ето на – почи до кръста съм вече, пък ако е детенце – ще му е до шията… Майкооо, майчице, къде си да ми помогнеш, да ме измъкнеш, майчице, а аз в по – добър дом ще те преместя, обещавам! Няма да се правя на разсеян следващия път, като ми се оплакваш, че не ти харесва там. И по често ще идвам, не както до сега – да звъня по телефона един път месечно… Дори, ами да, дори ще те заведа лятото на море! Не, не, ще намеря време, естествено, че ще намеря! Как ли не ми е хрумнало до сега. Ти толкова обичаше морето навремето… И курбан ще направя! Еми да! Ще направя, разбира се, с поп там- да пее каквото трябва, с голям овен, всичкия на чорба, и ще раздавам наред. И Иванов ще поканя, мекерето му с мекере, нищо не заслужава той, ама ето – за здраве, че съм се отървал – и него ще поканя, че и останалите комшии. Човек трябва да е по-близък със съседите си, сега го разбирам, ама то не е късно, ще наваксам, само да има някой да мине и да ми подъде ръка… Ееех, Господи, хайде де, научих си урока, прати вече някой ръчица да ми подаде, да ме измъкне, че съвсем замръзнах, а аз голяма икона със сребърен обков ще даря на първата църква, която ми се изпречи пред очите, само ме измъкни, Боже, Боже…

15.18

Чист въздух да подишаш, а? Дишай! Дишай, водата ти е до гърдите вече, няма да дишаш кой знае колко още… Ще потънеш, а след теб ще останат две-три кръгчета във водата… за десетина секунди. После няма да има нищо. Нищо! Все едно никога не си бил. То какво ли си бил, така или иначе… Средностатистическо човече, водещо посредствен средностатистически животец… Не живот, а живуркане! От кревата – на работа, от работа- пред телевизора, от телевизора – в кревата. Приятели – нямаш. Жена- нямаш. Колегите не те обичат. Съседите не ти говорят. Ония, шарения помияр и той вече не те поглежда, ама то кой те караше да го риташ, животинчето, дето искаше само до спирката компания да ти прави… Мръсен бил, бълхи имал. Ми то живота е такъв бе, с бълхи. И добре че са те- ухапят те, та разбереш, че си жив! Де сега една бълха да имаше, поне да не потъвах сам, ами то… Сам. Ето какво било. Казваш си, утре ще е по-добре, все ще се появи някоя, ще се случи нещо, няма вечно да съм сам. А сега съм. Ето, значи, какво било сто процентовата самота. Потъваш без следа. Поне да имаше някой, дето да ми тика главата във водата, убиец, насилник, ама да не съм сам. Каква патетика – да изчезнеш, спрягайки изречението “Сам съм.” Сам бях; сам бил съм и сам ще бъда, защото такива като мен и на ония свят ще се сами – незабележими отенъци, нюанси на сенки в безкрая…

15.33

А защо се сърдя на блатото? Какво ми е виновно то? Дори не ми е студено вече, до шията съм, а спрях да треперя, странна работа. Дали ще боли? И не трябваше ли живота ми като филм да ми мине пред очите? Какъв странен цвят има тази вода. Червенее. Бе не му е лесно на това блато, влачат му се всякакви тук, нагазват и последното, което правят е да го напсуват… А на блатото нали това му е работата – да поглъща, то така се храни, така живее… или не? Май по-вярната дума е тресавище. Ти блато ли си или тресавище?

Явно тези дето си припомнят живота на лента имат повече време да мрат, при мене някак си бързичко се случ….