Преди малко (часът е 8.30 вечерта) ми се звъни на вратата. Човек с папка в ръка и много сериозен тон ми казва:
– Добър вечер, имате неплатена сметка към Топлофикация!
– Да, знам, получила съм си бележката – вежливо отговарям.
Оглежда ме отгоре надолу. Аз приветливо му се усмихвам. С едната ръка държа вратата, с другата – кучето, и му се усмихвам. През решетката, която не отключих.
– Вие ли сте Трайко? – ме пита, след приключване на огледа. Или не изглеждам достатъчно от женски пол или името не му изглежда достатъчно мъжко…
– Ами не, не съм, живея тук под наем – продължавам да се усмихвам.
– Ами тогава ще си запиша имената ви – тръгва да си отваря папката.
– А вие какъв сте? – още съм си усмихната.
– Аз съм от Топлофикация! – започва да рови по джобовете на якето си. Изважда класьорче за документи и ми се „легитимира“ с шарена визитна картича, на която пише „Топлофикация“ и някакво име. Снимка няма. Не си направих труда да запомня името. Останах вторачена в картичката близо половин минута, демонстрирайки краен интерес. Накрая вдигнах поглед:
– Ами добре – продъжавам да се усмихвам.
Представителят на Топлофикация заприбира папката си. Не знам защо, но желанието му да запише имената ми изчезна някъде. Тръгна към стълбите и се обърна към мен:
– Извинявайте, че по това време… Само да ви кажа, че имате неплатена сметка за януари – 97 лв и незнамсиколкоси стотинки. Трябва да я платите до средата на март!- пак се вторачва сериозно в мен.
– Добре! – усмихвам се за последно и затварям вратата.
Айде кажете ми сега какъв процент сме тези, дето висим на Топлофикация само с ЕДНА неплатена сметка. И при всички ли обикалят чичовци със сериозни погледи – да те „предупреждават“ и оглеждат. Не искат пари. Не казват какво ще ти се случи, ако не си платиш в срока, който толкова сериозно и дефинитивно ти заявяват. Само ти съобщават, че дължиш! И те оглеждат. Пълна отврат!
Нямам представа до колко законно е това. Също ми е интересно какво струва на Топлофикация – София тази „право куме в очи“ система за съобщаване, при положение, че са си разпратили и стандартните бележки. И на какво разчитат – да ме уплашат ли? Какво ли не прави отчаянието…
mena said,
март 11, 2009 в 3:06 pm
Следващия път не му отваряй въобще.
denitza said,
март 30, 2009 в 8:30 am
хахаха, ама ти явно доста си го респектирала ((((((: