Surealizm

Сивото обезсилва.

Жегата обезмисля.

Алкохолът уеднаквява.

Музиката помага да потънеш.

А аз си имам бяла гривна.

Изричам заклинания всяка нощ. Редя безплътни думи за безлунно време, думи без звук, само мисъл, концентрирана енергия желание.

Сутрин ги повтарям в морето. Гмуркам се до дъното и шептя, шептя, докато ми се замъгли погледа. Водата ще ме чуе, мисля си, водата ще помогне – вярвам. Тя има могъща сила, това безкрайно информационно поле, което съхранява спомена за всичко и всеки…

После лежа на пясъка и повтарям думите с всеки удар на сърцето си. Усещам как трептенето се предава по повърхността на Земята. От една единствена песъчинка тръгват плътни концентрични кръгове, обикалят планетата и се връщат при мен за един пулс време.

Да, знам, че е едва – почти невъзможно- доловимо. Може би дори прецизен сеизмографски уред не е в състояние да засече толкова леко трептене във Вселената. Но аз знам, че там някъде ти стъпваш по същата тази земя, шляпяш със слънчева усмивка по брега на морето, оставяйки едри мъжки стъпки в мокрия пясък и понякога (много рядко наистина, но все пак се случва), понякога несъзнателно вдигаш очи към безлунното нощно небе, замислен за нещо свое си.

И аз знам, че рано или късно, една нищожна частица в твоето тяло ще улови неуловимото, ще усети лекото трептене на въздуха, различния пулс на земята или ускорения морски ритъм.

Ще го усети и ще се разколебае. Ще поизостане от ритъма на твоето тяло, ще се ослуша, после водена от незнайно желание полека ще влезе в резонанс с новото усещане.

Все по-уверено и по-уверено, тази невидима част от твоята същност ще подава различен импулс на тялото ти, ще разсейва вниманието ти, ще обърква стъпките ти.

И тогава, рано или късно, ще се появи една съвсем незабележима, мъничка пукнатина.

На мен толкова ми трябва. Миниатюрна пукнатина в бляскавата ти, недосегаема обвивка, през която неусетно да се промъкна.

И тогава, рано или късно, моето пропълзяло желание ще открие твоя неназован копнеж, лежащ дълбоко скрит, на дъното на сърцето ти. Ще го помилва, тихо ще го разбуди и ще му посочи пукнатината: “Ето, от там можеш да се измъкнеш, да бъдеш свободен, да полетиш!…”

Рано или късно. Трябва само една пукнатина…