Любимата ми медена туршия

За маринатата:

1 част сол

2 части захар

6 части оцет

12 части вода

Подправки:

синапено семе (крайно препоръчително, предотвратява вкисването на туршийката). Около 1 чаена лъжичка на кг материал.

бахар на зърна (на вкус)

черен пипер на зърна (на вкус)

кориандър на зърна (на вкус)

пресни стръкове целина (на око 🙂 )

и мед – по една препълнена супена лъжица на кг материал.

Материали: зеле, моркови, карфиол, камби, зелени доматчета, курнишони

Материалите се почистват, нарязват се наситно (да са готови за ядене) и се нареждат в буркани или други съдове. Във всеки съд на дъното се слагат подправките на зърна, целината може и тя на дъното или на няколко пъти се слага между материалите по стръкче-две. Залива се с разбърканата марината. Най-отгоре се сипва медът. Покривате с капак, който да не е стегнат/затворен здраво, че туршийката си диша докато втасва. Чакате около седмица, след което вадите и ядете 🙂

Полезни съвети:

  • Когато забърквам маринатата, започвам с чашите с вода. Така винаги мога да се ориентирам дали съда, в който я разтварям, ще ми стигне, без значение каква мярка съм си избрала (в зависимост от общото количество материали за туршията може да използвате от ракиена чашка до голям буркан). Маринатата не се вари! Само се разбърква, докато солта и захарта се разтворят.
  • От съдовете на мен са ми най-удобни трилитровите буркани. Предпочитам да слагам туршията в стъкло. Но за по-големи количества и пластмасови бидончета или кофи с капак вършат работа.
  • От стръковете целина отделям дебелите дръжки и ги използвам за „кръстачки“, с които затискам материалите най-горе, под гърлото на буркана. Това се налага, защото материалите са по-леки от маринатата и изплуват в нея – така винаги най-горните остават не до край натопени. За бидончета и кофи не съм намерила начин да затискам нарязаните материали, за това просто разбърквам през ден два туршията, докато втасва.
  • Когато наливате маринатата в пълния съд, винаги имайте предвид, че после ще добавяте мед. Той вдига допълнително нивото и ако съда е препълнен, маринатата може да прелее.
  • И накрая – туршийката е великолепна ако преди хапване я подправите с малко зехтин и нарязан лук или праз. И ракията да е студена! Наздраве!

Портокалови корички за един по-мирен свят

Преди няколко дни се опитахме да направим нещо като семейна среща по случай преобладаващото количество козирози във фамилията ни. По разни причини плановете в последния момент се промениха, но аз вече се бях подготвила от кулинарна гледна точка. Става въпрос за това, че в щастливите години на детството настолната семейна книга беше „Карлсон, който живее на покрива“. Всички я четяхме и я знаехме на изуст, особено аз 🙂 И в името на доброто старо време реших за семейната сбирка да приготвя ябълкова пита. Който е чел Карлсон знае за какво иде реч, който не е, цитирам:

„Най- хубавото на ябълковата пита е ваниловия сос, а най-хубавото на ваниловия сос е, че именно аз го ям!“

Та за целта се разрових из нета, защото с ябълкови пити до този момент не се бях занимавала. Резултатът, мили хора, беше потресаващ! Вече го споделих с приятелките си и Маги официално се обяви за зависима от ябълковото великолепие. До толкова, че няма как да не споделя рецептата, която издирих.

Та значи.

Омесвате маслено тесто от:

400гр. брашно
200гр.масло
1 яйце
1 ванилия
100гр. пудра захар

И го разпределяте по дъното и стените на райф (откопчаваща се форма за торта).

Това нещо го запълвате със следната смес:

Ябълки 1 кг.
Кристална захар 100 гр.
Кълцани орехи 50 гр.
Стафиди 50 гр.
Масло 100 гр.
Мед 100 гр.
Обикновени бисквити 1 пакет
Канела
Карамфил на върха на ножа
Настъргана кора на един портокал

Аз сложих малко повече мед и пропуснах захарта, още повече, че ябълките, които използвах си бяха доста сладки, така че – преценявайте в движение. Медът и маслото ги разтопих заедно на слаб котлон, за да са добре разбъркани. Бисквитите се натрошават на ситно.

Целият този разкош го печете на 180-200 градуса. Има вариант да подпечете само блата първо до порозовяване, след това да сложите пълнежа и да печете само на горен реотан. И в двата случая се получава чудо на чудесата…

Всички, които до момента пробваха рецептата са единодушни, че портокаловите корички са малката подробност, която прави тази ябълкова пита толкова безобразно, изключително вкусна! Така че, не ги пропускайте! И още една подробност… Не се излъгвайте да заместите масленото тесто с готово бутер- тесто от магазина, щото става много гадно (аз първо така направих и се наложи кучето да яде всичкия наличен блат, не че то имаше нещо против) –  получава се жилаво и… абе не става. Ако ви мързи да бъркате маслено тесто, просто опечете всичко останало, без да слагате основа. Ще го ядете с лъжици, ама пак няма да съжалявате 🙂 Но с основата си е просто едно великолепие…

До ванилов сос така и не стигнах, макар че и за него се сдобих с доста интригуващи рецепти. Като ги пробвам – ще споделя, а за сега толкова!

Негърче

За всички от Карлуковския купон, които се заинтересуваха (а и за всички останали), това е рецептата за Негърчето – любимия семеен сладкиш на сем. Леневи 🙂

Продукти:

250гр. масло (навремето го правихме с маргарин – It’s up to you)

4 с. л. какао на прах

2 ч. чаши брашно

2 ч. чаши захар

4 яйца

1 бакпулвер

стафиди и ядки по желание

Приготвяне:

В тенджера се слагат маслото, какаото, захарта и четвърт чаша вода. Слага се на котлона (който се включва 🙂 ) и се бърка непрекъснато с дървена лъжица – докато всичко се разтопи и хомогенизира + още 3 минути (не позволявайте да ври, щото ще загори! Не бъркайте вътре с мокра лъжица или нещо подобно, защото в последствие може да се захароса). След това махате сместа от котлона и отделяте от нея една кафена чаша – за глазура най-накрая.

Чакаме леко да изстине сместа и постепенно добавяме към нея брашното, в което е сложен бакпулвера. След това се добавят един по един четирите жълтъка. Белтъците се разбиват отделно на сняг и се добавят най-накрая – бъркате внимателно, за да не ги втечните. Ако искате да сложите ядки и/или стафиди – предварително ги разбърквате в малко брашно и тогава ги добавяте към тестото – така (казват старите хора) нямало да паднат всички на дъното, а щели да си останат равномерно разположени из сладкиша 🙂

Сместа се изсипва в намаслено-набрашнена тавичка и се пече 40 минути на 220 градуса. Минутите може да са по-малко ако печете негърчето в широка тава и доста повече – ако го изсипете примерно в продълговата форма за кекс. Всъщност от това каква тава ще използвате зависи и колко глазура да отделите в началото… А глазурата се слага след като негърчето е опечено и добре изстинало.

На всички, които обичат да ядат сурово тесто от сега казвам – забъркайте си доза и половина, щото иначе няма да ви стигне… Поне ние със сестра ми така правехме на времето 🙂

Приятен апетит!