Липи и сови

Много ми е вдъхновяващо последните дни. Само ходя и зяпам изцъклено. Като онуй теле, в полето с марули… Аз пък по липите се отплесвам. А преди това по бъзовината, а преди нея по жасминовите храсти. Кой да ти каже, че в София имало толкова много жасмин? И къде съм гледала до сега, просто акъла не ми го побира. Ходя, гледам и не вярвам на носа си.

Сега е вечер и отвън две сови се над…пяват? Не съм сигурна дали този звук може да мине за надпяване, не съм сигурна и че това са сови, но комшийката отгоре ме информира, че ги била видяла с бинокъла. Не посмях да питам пособия за нощно виждане намират ли й се.

Така или иначе, това което ме вълнува последните дни е колко птици могат да живеят на едно дърво? И дали си пречат? Ако в същото това дърво гнездят дневни птици, те успяват ли да спят в момента, с това звучно нощно совчене? И как се спогаждат, без закон за етажна собственост, не ми е хич ясно. През деня е пълно със свраки, сойки, врабците не ги броя, и кълвачи се мяркаха. А нощем става сборище на сови и кукумявки 🙂 Така де, ясно, че някои са приходящи, ама все пак – къде се побират всичките на един бор!?

Advertisements

има 1 коментар

  1. bashtata said,

    юли 3, 2012 at 8:37 am

    Мога да споделя лично наблюдение за броя птици на едно дърво: По „Екзарх Йосиф“ се проведе „подстригване“ на липите (останаха само голи дебели клони). Сигурен съм, че има достатъчно основателни причини, но от многогодишното си обитаване на района вече познавах и по пеенето и по окраската доста от обитателите. Заедно с изчезването на китните липови клони изчезнаха два разкошно оцветени кълвача, четири свраки, две сойки, няколко синигера, ято косове, няколко пойни птици, които познавах по пеенето, което вече липсва, отсъства и обаждането на кукумявките, купчина врабчета… Улицата заприлича на обезлюдените села. Добре, че в двора има една череша и една липа, незасегнати от акцията и останаха самотни пернати певци, но пеенето им вече е доста солово. Няма го „надпяването“ с останалите обитатели. За сметка на това се увеличи „пеенето“ на гларусите обитаващи очевидно не убежища в дърветата. Постоянно е и присъствието на гълъбите. Гургулици вече няма.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: