Сега съм цялата вода. Протягам се към слънцето, превръщам се в пара, за да го докосна. Правя волни салта в ефирната синева, после поемам устрема на дъждовните капки, надолу и само надолу, докато погаля топлата пръст. Увивам вълшебни пръсти между камъните и полека попивам до долната земя. Тихо се промъквам до мълчания извор и запявам ритъма на ручея. В дълбоката дъбрава, между сухите листа и притихналите скали бавно лъкатуша, все напред и напред, към огрените от изгрева долини. Добро утро, слънце! И пак се изпарявам…

Advertisements

2 Коментари

  1. magi said,

    юли 12, 2012 at 6:31 am

    ох че е хубаво това сутенце, су, водичке 🙂

  2. magi said,

    юли 12, 2012 at 6:32 am

    добре че „не си чувствителна „, иначе не знам какво щеше да пишеш.
    😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: