Глазура

Трябва ми охладител за компютъра. Пак започна да загрява. Трябва ми охладител и за мозъка, той си загрява по принцип. Загрява от глазурата. Една такава – уж твърда, но като почукаш по нея и се напуква като едното нищо. Каква глазура ли? Ами онази, от розовата захар. При вас няма ли я? Глазурата тип “всичко, което се случва, е поредната възможност” или “чашата е наполовина пълна”, или онова с живота, лимоните и “направи си лимонада”, бла – бла… Покриваш, значи, с този тип глазура основата, която е “нищо няма смисъл” и с чиста съвест се записваш в стройните редици на позитивно мислещите. Усмихваш се на всички. Казваш “ооо, много съм добре”. Пак се усмихваш. Не е достатъчно. Почваш да се хилиш, след всяка втора реплика, която излиза от устата ти. Вижте ме, какъв съм позитивист! Вижте ме колко всичко ми е наред! Вижте ме как във всяка гадост, която ми се срива на главата, аз всъщност виждам една възможност, възможност за развитие, възможност да променя себе си, а както всички знаем, да промениш себе си е единствения начин да промениш света около теб! Пък светът си проси промяната, какъвто е взел да се скапва, нали така? Значи трябва да направим нещо по въпроса! Променям се, променям се, променям се… А всъщност само си стискаш челюстта малко по-силно, полагаш старателно още един слой глазура и се молиш да издържи още известно време, докато… Докато стане чудо, всички плеснем с ръце и светът се превърне в едно по-добро място. На баба ти хвърчилото. Стига позитивизъм! Няма нищо лошо в това да се чувстваш зле. И да ти е гадно. И да не ти се усмихва, точно пък сега пък! Това не означава, че си повреден и имаш нужда от перманентен охладител, монтиран между ушите. Това означава, че си човек. И си го признаваш. И това е ок! Защото има дни и има дни, и някои са по-добри от други, както пее чичко Боно. Не вярвам на вечните позитивисти. Не вярвам, защото усещам глазурата в главата им и ми става мъчно за тях. И за мене си. И за всички, които полагаме толкова усилия, за да се крием. Зад една глазура.

Дайте вентилатора!

Advertisements

2 Коментари

  1. lilia said,

    ноември 28, 2010 at 9:51 pm

    То може и без вентилатор.Имам две рацепти за саламура за туршия.Едната е солена, другата е маринована.Все вършат работа.Аз по-често опитвам маринованата, ама понякога ми е малко захарта и направо се вкисва-ама яко.Чакай да ти метна малко ,че имам много …уж на хладно я изкарвам ама бързо става.

    • Drona said,

      декември 10, 2010 at 10:45 am

      Су-то,

      Оня ден ми дойде музата за Коледа да правим сладки…. Мецан иска и руло с маслен крем ….. Майка ми – домашна бисквитена торта …..Баща ми има диабет …. :)))))))

      Може би не всичко е „глазура“, може би тук-таме има и крем и блат ….


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: