Предначертано

Тази нощ ти беше откровен с мен. Както никога до сега, казах си. А може би винаги си бил такъв, просто аз не съм забелязвала. Нито откровението, нито дълбочината. Дали с времето живота те е накарал да поумнееш или плъзкайки се по повърхността аз никога не съм усетила проницателността ти? Сега пък аз откровеннича… Мислим си, че познаваме хората около нас. А не познаваме нито тях, нито себе си. Колко ли живи същества, питам се, са прекосили живота ми, без да успея да ги усетя истински? Колко ли още ще отминат, останали невидими зад преградата на собствените ми предразсъдъци? Колко чаши вино още трябва да изпия, за да престана с тези тъпотии?

Снощи ти беше откровен с мен. Не знам защо го направи – и друг път сме се напивали заедно, едва ли само алкохолът бе причина така да се отвориш. Развълнувах се от дълбочината на проявеното от теб доверие. Като неочакван подарък, споменът за който топли отвътре…

 

Когато е топло, казват, трябва да пипаш по – леко и по- на плитко, а когато е студено, трябва да търсиш дълбочина. Значи, ако искаш да избягаш от порочния кръг на повърхностното, трябва да се оставиш на студа… А нас ни чака глобално затопляне.

Advertisements

има 1 коментар

  1. lilia said,

    ноември 4, 2010 at 11:58 pm

    Добре ,щом искаш ,ще млъкна, но не мога да спра да го мисля, да го чувствам или да го чувам.Не мога да не искам да те видя и чуя, не съм жива без теб.Доверявам ти се напълно.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: