Храната от супера или когато в неделя вечер си гладен

Не знам какво се прави, когато си гладен, а нищо не ти се яде. Станах, облякох се, отидох в магазина. Почти половин час обикалях между щандовете, навсякъде надникнах. Накрая се прибрах с хляб, който не искам да ям, с яйца, които ме мързи да изпържа, с пакети замразен грах и броколи, които прибрах директно във фризера. Измих онзиденшните чинии в мивката, прибрах стоящото от два дни на купчина пране в гардероба и пак си легнах. Без да ям.

Неделя вечер е. Канят ме да излизам, да се видим, да пийнем. Оставам си в кревата. Гладна, без всякакво желание за храна и сънена, без да мога да спя.

Очите ми копнеят покой, но аз отказвам да им го дам. Държа ги вторачени в монитора часове наред, карам ги да работят, да гледат, да търсят, да четат, да оценяват. Знам, че ще пиша още известно време, после ще пусна н-тата серия от н-тия сериал, с който за н-ти път наказвам очите си. Може би трябва да си купя пишеща машина, поне това ми занимание ще е окоспестяващо. Само че пишещите машини нямат бек-спейс, а аз наистина не знам как да поставям обърканите си мисли в правилен ред от първия път. Понякога, дори с бек-спейса това е невъзможно. А на пишеща машина ще е направо екологично вредно – с хиляди безполезно изхабени листове. Листо – спестяващо или око-спестяващо? Я поне очилата да си сложа. А теб, мило дневниче, сега ще убия! Бум.

Advertisements

има 1 коментар

  1. Ден said,

    септември 30, 2010 at 4:56 pm

    нечовек си Су!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: