С дъх на презрели смокини

img_3418

В края на сезона всички са уморени. От учтиви усмивки, от повтаряне на “добър ден” и “заповядайте”, от готовност да услужиш. В края на сезона, когато всичко е изговорено и повторено по няколко хиляди пъти: “Да, това е римски кладенец от II век; да, 100 % памук е; да, това е старият град; да, работим цяла нощ; не, нямаме комисионна; да, сладкото е домашно приготвено”…. В края на сезона те посрещат погледи с надежда за мълчание. Не ни питайте, казват те, ще ви отговорим, но неохотно. Желанието ни привърши малко преди края на “Аполония”.

img_3377

В края на сезона магазините са полупразни, никой не зарежда нова стока, опитвайки се да разпродаде каквото му е останало и да захлопне кепенците за зимните месеци. В края на сезона е добре да гледаш сроковете на годност по опаковките, защото е краят на сезона. Тогава баровете са празни, а на барманите им е втръснало да водят разговори. В края на сезона алтернативата да обикаляш сам по заведения е изместена от по-мрачния си вариант – да обикаляш сам по празни заведения. В края на сезона дори и на гларусите им е писнало от туристи и ги мързи да ти обърнат внимание. А в кръчмите наливната бира няма. Свършила е и не зареждат повече. В края на сезона хората не искат туристи. Искат да подготвят децата си за училище и да сменят счупените керемиди на покрива, защото идва зима. В края на сезона гостите по родното ни черноморие неволно се превръщат в досаждащи натрапници, последен шанс да се изкара някой лев от презрелите смокини, които иначе окапват по паважа. Краят на сезона е край. Само шепа ентусиасти отказват да го проумеят.

img_3413

Advertisements

2 Коментари

  1. Дедо said,

    септември 23, 2009 at 7:34 pm

    „Краят на сезона“ не е край в обичайния смисъл на думата , а елемент от периодично повтарящ се процес с период една година. Условно е прието за край да се приема есента, но това са неща известни и ако ти си там по това време, значи си част от това състояние. Към отсъствието на наливната бира, абсолютно закономерно може да се добави липсата на курортисти, на щъркели и лястовици и прелитането на характерните за „края на сезона“ жерави и лебеди.
    Какво може да се намери в „края на сезона“?
    Самота; прохлада; много свободни места в заведенията и на плажа. С две думи, липсата се превръща в присъствие на липсващите в разгара на сезона самота, тишина, хлад …
    За едни са липсващи за други са търсени.

    Добре, че има сезони…

  2. morrt said,

    декември 8, 2009 at 1:26 pm

    Мда, и аз съм от „другите“, дето ги е описал Дедо. Любимото ми време – аз и морето. Няма музики, няма навлеци, няма туристи – само море.
    А за наливната бира не страдам, защото Джак е винаги с мен. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: