Сънувам красиви мъже

Тази нощ беше дългокос, с тесни дънки и хитра усмивка…

Преди седмица – риж великан със слънчева усмивка…

Преди месец – елегантен бохем с успокояваща усмивка…

А още по-преди – симпатичен интелектуалец с очила и насърчаваща усмивка…

…Интелектуалецът държеше лицето ми в двете си ръце, взираше се в очите ми и с възторг шепнеше „Къде беше до сега?! Къде беше?!“. После нещо в погледа ми го накара да промени тона и по-спокойно, без да ме пуска, настойчиво да промълви „Всичко ще е наред, Су, всичко ще е наред“. После…

…Въпреки стандартно измрънканите протести от моя страна, елегантният бохем ме караше към къщи. „Разбира се, че ще те изпратя“ отсече и приключи темата. Дъждът трополеше по стъклото, чистачките безшумно пропускаха контрастни образи на равни порции време, а музиката тихо разпръскваше успокоение и уют в колата. Стояхме на поредния светофар на празно мокро кръстовище и времето не бързаше да пусне зелена светлина. Ръката му се повдигна от скоростния лост, взе моята и я задържа, докато не го погледнах. „Всичко ще е наред, Су“ – каза той с усмихнати очи- „всичко ще е наред“. После…

…Стояхме на ръба на огромен циркус, някъде в Пирин. Рижият великан ме притискаше към себе си, едната му ръка минаваше през гърдите ми, а брадичката му леко се подпираше на главата ми. Топлината на тялото му ме обвиваше през гърба като одеало.  Гледахме мълчаливо залеза сред свистящата тишина наоколо. Усетих, как гласът му резонира в мен, докато тихо казваше „Всичко ще е наред, Су, всичко ще е наред“. После…

… Дългокоското седеше на тясното диванче в селската кухня. Беше рано, още се зазоряваше, миришеше на турско кафе и домашно мляко. Компанията весело се събираше, някой надничаше със сънени очи и пак изчезваше, друг се суетеше с наръч дърва около печката. Аз седях до дългокоското и се опитвах да си взема вестника, който той със смях криеше от мен под възглавниците на диванчето. Пресягах се през него, боричкахме се като някои тинейджъри, намерили си извинителен повод за физически контакт. Накрая с капка „хайде, от мен да мине“ в хитрата си усмивка, дългокоското ми подаде вестника и сложи ръка на коляното ми. Аз важно се опитах да покажа, колко не съм забелязала къде му е ръката, докато разменях незначителни реплики с поредня сънен поглед, надникнал през вратата. Гласът на дългокоското проби със спокойствието си шеговитата атмосфера и с дълбок, като на Ръсел Кроу тембър, промълви „Всичко ще е наред, Су, всичко ще е наред“. После…

… После алармата на телефона ми (кукуригащото петленце от златните соц-години на програма Хоризонт, всяка сутрин в седем без десет) ме събужда за пореден път в недоумение. Ей, Бога ми, толкова ли нищо не ми е наред?!

Advertisements

има 1 коментар

  1. Tim said,

    август 17, 2009 at 12:41 pm

    Аз пък сънувах че съм си поправил газовата уредба на Голфета 😀
    Въобще всеки с мечтите си :)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: