Гледна точка

В петък бях в общината, да си изкарам уверение. Прекарах нажежен половин час, чакайки с други нажежени хора на опашка. Служителките зад гишетата не си даваха много зор – така де, те нямат бърза работа, само тези дето чакаме имаме. В един момент мобилният на едната звънна и тя си заряза работата за да си говори по него, което не изненада никого, само допълнително изнерви и възмути хората от опашката…

В петък бях в общината, да си изкарам уверение. Имаше голяма опашка, всички като мен в последния момент се бяха сетили да свършат тази работа. Доста от хората дежурно мърмореха „Тия какво правят, що се бавят толкова, що не сложат още някой, че да става по-бързо…“. В един момент мобилният на едната от служителките звънна. Тя погледна телефона си, после с жест помоли тълпата да почака и се обади. Разговорът продължи около минута, жената видимо се развълнува и накрая щастлива се разподскача между бюрата. Седна на мястото си и с едно „Йееее!“ съобщи на всички присъстващи: „Одобри ли са ме за програмата „инвитро“!“. После помоли хората да я пуснат за пет минути, да звънне на мъжа си и на майка си. Е, този път никой нищо не измърмори… А аз побързах да си сложа тъмните очила. Нямам навик да се просълзявам на публични места.

Advertisements

има 1 коментар

  1. Erbabic said,

    юни 23, 2009 at 11:33 pm

    Добрата новина – дете
    Лошата – отпуска по майчинство


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: