Бунище „София“

Събирам боклука си разделно от момента, в който сложиха кофи за тази цел.

Въпреки, че ми казват – те после пак ги изхвърлят на едно място, няма смисъл.

Въпреки, че ми казват – така осигуряваш безплатна суровина на частни компании, които печелят от това, а ти не печелиш нищо.

И също така ми казват – преди хората връщаха разделно отпадъци на „Вторични суровини“ и взимаха някой-друг лев – каква по-добра мотивация. А сега какво?

Има нещо вярно във всичко това. Но аз за момента не знам какво друго да правя срещу глобалното осиране на планетата, освен да си разделям боклука и да пазарувам в „многократна“ платнена торбичка. И да се надявам, че това, ако не друго, поне е някакво начало. Ако не на друго, то поне на изграждане на нова лична култура – в мен и в хората около мен. Освен това за мен разделянето на отпадъците е поучително начинание- още след първия месец виждаш, че 90% от битовия боклук се състои от опаковки, тоест – от нещо което само по себе си представлява огромен излишък, съществуващ единствено заради благото на търговците. Останалият биологичен отпадък, който в една „еко – къща“ би отивал за компостиране, е наистина дребно количество.

И за да приложа капка оптимизъм – в жк „Люлин 6“ контейнерите за разделни отпъдъци се пълнят редовно. Тоест – не съм само аз лудата, дето си разделя боклука, има и други донкихотовци.

Защо го пиша всичкото това? Ами вчера видях репортаж, показващ, как последните дни в София боклука се събира наред, на едно място – и разделния и „неразделния“. Гримирана и фризирана леля от измислен кризисен щаб обясняваше, че това се прави, щото да не плъзнели зарази. Какви зарази ще плъзнат от празни картонени и пластмасови опаковки, може ли някой да ми каже? Или от натрошена стъклария?

Да си плюят предизборно един на друг в сурата – нямам нищо против, просто не им обръщам внимание. Но да си измислят „криза“ и да се подиграват с хората, които са си направили труда да разделят боклука си, е просто отвратително. ОТ-ВРА-ТИ-ТЕЛ-НО!

4 коментара

  1. paw said,

    април 13, 2009 в 11:46 am

    туй то, айде, премествай се във варна.

  2. Д said,

    април 15, 2009 в 6:24 pm

    Моето наблюдение за пропорцията на боклуците леко се различава от твоето – в къщи биобогичните отпадъци са преобладаващи (по тегло, но и по обем може да се спори – опаковките заемат много ако не са смачкани).
    Компостирането е изключително важно, защото иначе неотклонно вървим в посока на тотално изтощаване и деградация на земеделските земи и рано или късно един ден ще стигнем до там, че ще се наложи да гледаме на сметищата като на находища на суровини… а те са отровени с тежки метали и какви ли не отрови…

    ПП И аз събирам разделно, дори още преди да започнат да извозват разделно. Даже до скоро си правех труда да измивам кофичките от мляко и др. опаковки. Е, спрях да го правя и няма да започна пак, докато не се убедя, че наистина са започнали да рециклират събраното (поне да не разхищавам водата напразно).

    • su said,

      април 15, 2009 в 6:56 pm

      Хъм, за това с миенето аз лично много се колебаех, не за друго, а защото не съм сигурна кое е по-вредно – да изхвърля мръсна кофичка в обикновенната кофа или да изхабя и замърся вода за измиването й? Всъщност колебанията ми тръгнаха от бутилките от зехтин, които на всичкото отгоре са с дозатор… Би трябвало да изчопля дозатора и да измия бутилката, преди да я пусна в кофата за стъкла или бъркам?! При всички положения, препаратът, който трябва да изхабя + водата, + това, че я замърсявам, докато плакна бутилката от зехтин ми се видя по-зле, отколкото да не я пусна във вярната кофа…. Пробвах да търся някакво инфо по разни еко-зелени-сайтове, ама така и не намерих отговор 🙂

  3. fibata said,

    април 19, 2009 в 9:20 am

    За неизмитите бутики зехтин: не съм спец, ама ми се струва че като натрошаваш всичкото стъкло в една кофа, единствения начин да го преработиш след това е чрез разтяпяне. Ако се вярва на спомените ми от училищните разходки по стъклозаводите, повечето промшлени стъкла за битови цели се топят при средно високи температури – около 1100°-1300°C. Най-лесно топящите се стъкла (с много примеси – за декоративни фигурки например) се топят при около 800°C. Мисля си че при такива температури, остатъците от зехтина, а може би дори и пластмасовия дозатор, ще са се изпарили доста преди стъклото да потече…

    Виж за пластмасовите кофички не знам. Повечето от тях вероято се разтапят доста преди спеченото по тях кисело мляко дори да омекне. За това гледам да ги изплаквам, но не ползвам препарат – колкото падне с четка и малко студена вода – толкова. Става лесно ако го направиш преди да се спече.


Вашият отговор на paw Отказ