На празник като на празник….

Нали е национален празник, реших и аз да празнувам. Празненството се изразяваше в това, след двучасовата разходка с кучо в парка да се пльосна пред телевизора и цял следобед мързеливо да щракам шестте ми ефирни канала (кабелката я разкарах преди година).

Началото беше образователно – научих, че доктор Хаус играе в Стюард Литъл, до преди това го знаех само като Бърти Устър в английската екранизация по романите на Удхаус.

По време на рекламите си спретнах две филии „циганска баница“ и с едно щракване на дистанционното се пренесох от образователна на чисто емоционална вълна. Не мога да се нарека дори бегъл фен на Лили Иванова, но филмчето за концерта й в зала Олимпия в Париж определено ме развълнува. Всъщност основно последния кадър, който показваше именитата ни певица секунди преди да излезе пред публиката… Това, което видях беше концентрация и… страх. Страх! Не знам дали ще ме разберете, но за мен това са истинските герои. Хора, които въпреки безспорния си професионализъм и десетилетия трупана рутина, въпреки славата, са достатъчно стъпили на земята, че да могат да изпитват страх пред поредното професионално предизвикателство. И още повече – без грам колебание, въпреки страха, да „стиснат зъби“ и да си свършат работата. Нищо, че в случая става дума за музикален концерт, а не примерно за гасене на пожар, това няма значение.

Така. Тамън успешно почнах да задремвам на някакви кадри, в които Шварценегер раждаше (?!), когато направих голямата грешка да щракна на „БНТ-то“…. И нали грешките никога не идват сами – взех, че се загледах в „Тържествената проверка- заря“.

Сега малко ще покрещя: ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

И веднага обяснявам. Причините да крещя са три:

Първо. Защо родната ни професионална армия няма парадни униформи? Или има, но 3-ти март не е основателна причина да си ги облече? Само гвардейците изглеждаха като за национален празник. Останалите, с все генерал-майора, който командваше „представлението“, бяха в камуфлажи. А покрай другаря Първанов вървеше някакъв човек, явно от висшето командване, с парадна фуражка и черно кожено сакенце с пагони…?! За панталоните му нищо не мога да кажа, все пак това е ефир на БНТ-то, цяло чудо е че и толкова се виждаше… Та значи, още не се бях ядосала напълно, а разсеяно разсъждавах над въпроса дали трябва да се ядосам от факта, че „тържествената“ ни проверка на националния ни празник се отбелязва от „армия“, приличаща на трезво строена ловна дружинка,

когато ми беше поднесена наистина основателна причина за избесняване:

Второ. Никога до сега не си бях правила труда да слушам реч на другаря Първанов и определено повече няма да го правя! Но официално давам половин царство и цял кон да разбера, собственоръчно ли си е съчинил тая МАЗНЯ, която изрече, или е било групово партийно упражнение…. То не бяха салтанати пред „освободителката – Русия“, то не бяха вметвания за „освободителната руска армия“ на всяко второ изречение, то не беше чудо… Ама как ни помогнали „освободителите – руснаци“ въпреки (цитирам) „нелеките си вътрешни проблеми“ – да се освободим, че да си изградим администрация и управление, дори останах с впечатлението че Търновската конституция нямало да я бъде, ако не били братушките…. А знаете ли каква била Руско – турската война? Да де да, „освободителна“, то това беше най-повтаряната дума, ама за друго иде реч. Това било една „честна война“. Е такова словосъчетание не бях чувала, а съм дипломиран историк. Честна война. Честна война. Как изобщо можеш да събереш тези две думи една до друга?!?!?!….А, да, между другото и българските опълченци бяха споменати, в две изречения. Как били успели (представяте ли си?!) да се борят наравно с руските войници. Това явно е безкрайно трудно постижимо…

От цялата реч станаха ясни две неща – Русия е единствената, повтарям – единствената причина днес да сме независима държава. Освен това Русия ни освобождава не за друго, а (пак повтарям) единствено и само от високо морални подбуди, никакви задни мисли, никакви имперски мераци! И всичката тази откровено, очевадно проруска реч беше поднесена в чест на Освобождението на българите… Тези пък кои бяха?!…

Трето. Тържествената проверка. Онези петнайсетина минути, в които с гробовен глас се четат имената на герои от историята ни. Започнаха с ранните ни владетели – Кубрат, Аспарух и Крум. Аз лично спрях да слушам след това, защото забих от титлите, с които ги съобщиха. Точния цитат е „Хан Кубрат…., сювиги хан Аспарух…., хан Крум….“. Еми другата половина от царството я давам за да разбера, защо аджеба точно и само пред името на Аспарух сложиха „сювиги“?! Наистина не се сещам за основателна причина. Май ще си връщам дипломата.

п.п. Не искам да влизам в подробности на „бнт“-шките изпълнения в стил „рискове на живото предаване“. При изброяването на имената, някъде между княз Борис и цар Симеон пльокнаха пресечка с кадър на един от съдовете от Нант-сент-Миклошкото съкровище. Да вметна, че това съкровище се свързва с управлението на Аспарух, тоест- периода на езическа България – и появата му в „православния раздел“ е меко казано нелепа… абе спирам до тук.

След целия този празничен „шок и ужас“ за първи път успях да се засмея на „фаталните грешки“ дето кандидатстват за „мюзик айдъли“. Обикновено и те са ми „шок и ужас“ и избягвам да ги гледам.

Честит празник, българи! Моля ви, не спирайте да се гордеете, че сте такива, въпреки непрестанните опити да ви откажат!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: