Понякога е просто лилаво…

И с вкус на пясък.

Когато трябва да се разделиш с приятел.

Питам се кое ще надделее

егоистичното желание да го запазиш за себе си, въпреки трудностите, ангажимента и необходимостта да се наложиш над природата му…

или

егоистичното желание да се чувстваш “добър и бял”, защото си постъпил “както е по-правилно за него”

А всъщност и в двата случая губиш приятеля си – такъв, какъвто е.

В първия, защото ще трябва да го промениш. Във втория – защото се разделяш с него.

А е такъв добър приятел!

Понякога дори и лилаво не е ….

Мразя това, което написах.

Advertisements

4 Коментари

  1. Стефан said,

    февруари 22, 2009 at 12:38 am

    За истинското, неподправеното приятелство прегради няма. То още от зараждането си започва да води безчет битки, за да пази своята чест и винаги излиза победител. Цената? Егоизмът и приятелството не се долюбват…никак.

  2. paw said,

    февруари 23, 2009 at 12:33 pm

    ами ако приятелят, дето си го вадил от дупките, а и той тебе, в един момент каже „аз си сменям ценностите, твойте вече не струват, ебисевгърба“ ?

    • su said,

      февруари 23, 2009 at 1:46 pm

      Е какво, да си сменя и моите ценности, за да останем приятели?

      Ами ако запазването на една връзка с цената на всичко, означава да попречиш на приятеля си да се развие, да покаже пълния си потенциал? Само и само да бъде с теб… Това ли е приятелството?

  3. paw said,

    февруари 23, 2009 at 4:53 pm

    тъй де, тук е драмата


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: