ЗНАМ

на Б.

Знам, че понякога, може би един път в годината, може би някъде през пролетта, когато усещането за свежест навлиза с аромата от цъфналите джанки през прозореца, знам, че се будиш през нощта. Събуждаш се учудващо бодър, надигаш се леко в леглото и погледът ти се спира върху спящото й тяло. И тогава, най-неочаквано, в главата ти звъннва въпрос „Коя е тази жена и какво прави до мен!?”

Знам, че в този момент се сепваш, чувството за вина нахлува със скоростта на тревожната мисъл, която го е извикала, и се опитваш да изтриеш въпроса, да го премахнеш, скриеш, „скип”-неш като нещо нечистоплътно, което издърпва земята изпод краката ти и разтърсва съзнанието ти.

Знам как те стряскат отчетливите удари на сърцето ти.

Знам, че неочакваната мисъл едновременно те плаши и събужда любопитството ти. Нима може любимото същество, с което делиш деня и нощта си от толкова години, само за миг да се превърне в абсолютната непозната, спяща спокойно до теб? Греховно ли е това ново усещане, развръзващо въобръжението? Нима заслепението от любовта, в смес с натрупания през годините навик имат толкова голяма сила? И сега, в този късен час, когато събуденото ти без време съзнание е успяло за миг да се измъкне от желязните ограничения на ежедневното битуване, когато за миг е прогледнало от различен ъгъл – защо ли в точно този момент се пръква тази странна мисъл? Защо не въпросът „От кога не съм забелязвал колко хубава е всъщност?” Защо не въпросът „Заради мен ли в косите й блестят толкова бели нишки?” Или може би „Кога за последно бяхме приятели?”. Защо не някой от тях? От къде дойде това „Коя е тази жена и какво прави до мен!?”

Знам, че тогава, в този нощен миг, уплашен и объркан, забързано започваш да убеждаваш сам себе си „Ами че това е ТЯ! Не помниш ли как изплува пред погледа ти онзи първи път, с меки и нежни очертания, открояващи се на есенния меланж в парка? Как сърцето ти се изпълни с възторжена увереност, със знание и вяра, с усещане за прекрасното, което предстои? Не помниш ли щастието си, благодарността ти към Бога за невероятния подарък, който ти даде? Кога забрави всичко? Ето я, до теб, с очертания все още меки и нежни, нищо че навън е пролет, а не есен…”

Знам, че след засилената атака на гузни пояснения, твоето съзнание полека се предава и започва да се успокоява. Като бързо действаща анестезия навикът от годините заключва обратно в семейния коловоз внезапно разбунтувалото се съзнание и прогонва с метлата на железните аргументи този неловък въпрос.

Знам, че малко по малко отново се унасяш в неспокоен сън, убеждавайки сам себе си в несъстоятелността на цялото преживяване, в неговата абсурдност. Знам, че на сутринта се събуждаш, забравил изцяло нощната случка – дори не я причисляваш към лошите сънища, които те спохождат при смяната на сезоните. Знам, че тази забрава продължава цяла една година, до следващия път, когато тази нощна пролетна сцена се повтори отново.

Знам….

Ти не знаеш, но аз знам, защо това се случва.

Ти не искаш да знаеш, но аз знам, защо това трябва да се случва.

Защото помня погледа ти.

Не този, с който я видя – нея – в есенния следобед на младежкия блян.

Помня погледа, който мълчаливо се беше спрял върху мен и не се отместваше. Почуден, изпитващ и оставящ отпечатък.

Коя съм аз?

Ти не знаеш, но аз не съм тази, за която ме мислиш. Не съм мимолетната връзка, появила се без причина, без да е канена или търсена. Не съм кратко объркване в систематичното и спокойно преминаване през препятствията, които живота ти поставя. Не съм лекото безпокойство, което от време на време спохожда и най-вярващите в принципите си хора. Не съм и курвата, каквато се опита да ме наречеш пред жена си и най-вече пред собствената си съвест, завърнала се след няколко месечно внезапно абдикиране.

Ти не знаеш, но аз знам причината за твоето тревожно събуждане веднъж годишно, някъде през пролетта, когато цъфналите дървета изпълват нощта с отчаяно упорство.

Ти не знаеш, но аз знам причината за въпроса, който те изважда от унеса на еженощието и подкарва сърцето ти по-отчетливо.

Защото аз съм твоята сродна душа. Аз съм тази, която събужда у теб усещането за пролет. Аз съм тази, която донася до теб звука от ручащи водопади, мириса на земя и билки, полъха на лавандулови поля. Аз съм тази, която понася сърцето ти в полет и те кара да си спомниш – „аз можех да летя!” Аз съм твоята половинка в болката, твоята половинка в екстаза. Мен не трябва да представяш пред родители и приятели. С мен не трябва да делиш хляба на масата си, нито месечните си сметки. Нито пък да ми купуваш рокля или цвете.

Мен дори не трябва да ме помниш.

Защото душата ти ме помни. И тя е тази, която, пробила веднъж годишно оковите на разума, отчаяно те оттърсва от сладкия семеен сън, сочейки въпросително към спящото до тебе тяло.

Прощавай, че нарушавам съня ти. Че те карам да си задаваш неловки въпроси. Прощавай за огромната празнина, която те изпълва понякога, на пролет. Прощавай за внезапно повяващия те свеж полъх от цъфналите дървета, за усещането за земя и билки, за полета, който обхваща сърцето ти.

Прощавай, но не го правя заради теб. А заради душата ти. Защото твоята душа – това съм аз.

Advertisements

5 Коментари

  1. Tim said,

    януари 6, 2009 at 11:49 am

    Третият закон на Нютон гласи „Ако едно тяло действа на друго тяло със сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила. (Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.)

  2. Tim said,

    януари 14, 2009 at 4:47 pm

    Понеже ми изтъкнаха с основание че горната реплика е ненужно абстрактна, ще се пробвам за корекция..

    Влюбваме се в чертите на човек. Нормално когато се влюбваме сме склонни да препишем черти които не съществуват или най малкото са ситуативно доизмислени /“любов от пръв поглед“/. Личността е сбор от чертите на характера. Поведението е отражение на личността в ежедневието, то е огледалото на личността. Така в поведението на човека можем да проверим доколко “обектът” на “влюбване” отговаря на реалната действителност… А колкото до „Истинската любов“ – нескромно смятам че не съществува такова нещо -“Истинска любов”… бля-бля, дрън-дрън. Зависи ТИ каква ще си я направиш. И с КОГО ще си я направиш! Тhere are no perfect people, only perfect moments! Това е нещо което вие двамата си изработвате, заедно, стига да го искате, разбира се. Aко единият не го иска…

    Имаше и още нещо но шефа ме разсея с някакви простотии…

    Когато обичаш, но Другият не те обича, според мен това не е причина да се разделиш с него. Нямам предвид само физически, а да се разделиш с него в себе си. В мислите ти /половинката, както казваш ти / той е с теб не защото те обича или защото е много …. готин умен etc, etc /черти от характера/, a защото ти го обичаш. Без значение дали заслужава и в действителност е такъв за какъвто го възприемаш и обичаш или не е. Можем да се разделим с някой само когато ние спрем да го обичаме. Тогава просто се ядосваме или ни става безразлично и си тръгваме /душите се разделят/. Без значение на неговите чувства /добри или …./ към нас. Защото на война и в любовта милост няма.

    Разбира се, горното е основано предимно на лични преживявания и няма претенции за всеобхватност. 🙂
    Sapient sat: Р

  3. su said,

    януари 14, 2009 at 7:28 pm

    не очаквах да предизвикам такива задълбочени разсъждения…

  4. Tim said,

    януари 24, 2009 at 10:19 am

    Естествено че няма да очакваш, механизмът на изтласкване на мисълта за Другия/та си го описала чудесно по -горе 😉 Но в интерес на истината ти ги предизвика преди 5 години, а това беше по-лесната част. Виж, да вкараш размислите в практиката, ежедневието, това вече е успех. А даже и когато го осъзнаеш и разбереш…. мисълта за причината за болката от счупената ръка, намалява ли болката? По скоро май може да помогне да избегнеш подобна грешка в бъдеще, мисля… но пак не е гарантирано 😀
    ….
    Да и още нещо. Извинявам се предварително ако прозвуча грубо, сигурно не е вярно за конкретния случай, просто личен опит. По мой наблюдения (коментари и разговори с колеги когато вечер ни спрат тока :)) за голяма част за женените най-важното е когато се прибере вкъщи – “жената и децата да са осигурени финансово и да има къде да се прибера в позната и сигурна обстановка”. Оттам нататък, всичко извън дома остава на ниво “емоция и спорт“. Според стила си на “ловуване”, хората /без значение мъже или жени/са различни. “Капаните” , “оръжията” които използват са успешни спрямо определена “target” група – и интелект и специфичен житейски личен опит т.н. (Сещам се вица за оня ловец на мечки който попитали отколко време се занимава и той казал ами аз дойдох за лов на пеперуди но си загубих очилата.:)) Разбира се самите те не биха се самоопределили по този начин – лов и странична емоция.
    Макар сигурно да има нещо вярно в оня закон на Мърфи че интересът на човекът в които си се влюбил към теб е обратнопропорционален на силата на твоето влюбване 😉
    Но това е вече друга история.

  5. Елфа said,

    септември 10, 2009 at 3:49 pm

    За мен човешките взаимоотношения са като река, която избира пътя си според формите на релефа, а релефът са човешките характери. Не можеш да я прекараш по друг път, това, което се е случило е единственото възможно. Иначе хипотетични пътища колкото искаш.
    В любовта пък намерих аналогия с кръвните групи: човек с АВ може и много да иска да даде кръв на човек с 0, ама не може. В крайна сметка, тези дето могат да обичат, с голяма вероятност ще дават любов на останалите, но е най-малка вероятността да я получат на свой ред. Биология.
    Не знам доколко стана ясна връзката с темата, де.
    Човек обикновено прави всичко в живота си така, че да се чувства значим, така че има две лекарства за успокоение: или разбираш, че си адски значим в големия замисъл на Вселената, или пък приемаш, че никакво значение нямаш. Резултатът и от двете е един и същ, така че защо да задълбаваме.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: