Свободата, Санчо… в една истинска басня

Седяхме в невзрачно кръчме на плажа. Цаца, бира, маси и чадъри, разположени около малък бар на самия пясък. Тиха, неангажираща музика и плясък на вълни -беше късен следобед и плажът беше опустял.

На няколко метра встрани от заведението стоеше вързана голямата немска овчарка на съдържателите. „Стоеше“ не е най-точното определение. Кучето непрекъснато лаеше и се дърпаше, в желанието си да се освободи от дебелото въже. Под краката му в пясъка се беше образувала голяма дупка.

Наблюдавах го, докато разсеяно отпивах от чашата си. Явно беше, че стои вързано по цял ден и най-голямото му разнообразие бяха именно опитите да се освободи от въжето или  поне да привлече с лая си вниманието на господарите.

И ето че най-неочаквано за самото куче, в един момент главата му се измъкна от нашийника. Въжето висна неподвишно от страни, а кучето беше свободно и можеше да прави каквото си иска. Загледах се в очакване да видя бурна радост, препускане по плажа, ровене в пясъка и останалите нормални изблици на кучешко щастие. Вместо това овчарката замръзна на мястото си. Спря да лае. Спря да подскача. Няколко минути стоя без изобщо да знае какво да прави. Душеше въжето си. Хвърляше плахи погледи към собствениците. Колебливо пристъпваше с малка крачка напред, след което веднага се връщаше обратно. И пак. Без да се осмели да мръдне на повече от метър от мястото си.

С изненада наблюдавах как, получило бленуваната си свобода, кучето незнаеше какво да прави с нея. Нещо повече. Беше го страх. Беше му некомфортно. Въпреки, че до преди минути с цялото си същество се беше стремило точно към това, сега овчарката стоеше парализирана от чувството си за нещо нередно с главно „Н“.

Постоя още няколко минути така. После пристъпи и отиде право при собствениците си, сякаш им каза „ами стана тука една грешка, освободих се. Какво да правя сега, мога ли да се порадвам?“ Залисани в работата си, хората изобщо не бяха забелязали, че кучето се е развързало и разбраха чак като отиде при тях. Без излишно суетене го хванаха и го вързаха обратно.

Advertisements

3 Коментари

  1. Drona said,

    декември 5, 2008 at 3:43 pm

    Всъщност кучето е искало само това – да си иде при глутницата, а не да стои само и в изолация.

    Много хубав блог, чета те с наслаждение. :))))))))))

  2. magito det si njama blog said,

    декември 6, 2008 at 10:40 am

    ще дойде пролет суто,ще качим кучетата на колата,ще замианем и ще забравим и за дупката в пясъка и за главните Н

  3. Tim said,

    януари 8, 2009 at 4:40 pm


    Мисля, че много често ние в мислите сме си такива такива кучета. Може би разликата е че въжето ( веригата) са собствените ни мисли – собственото ни себе/ и свето – възприятие. Не ни е ясно какво точно искаме особено не дай си боже да го получим (в контекста на известната поговорка). Затова е хубаво да се подготвим за отговорността „какво ще се случи когато се сбъднат мечтите“ и ако не ни хареса да си останем с нашийника… Може и да не е толкова лошо. Защото нашийника е реалността – него го има с плюсовете и минусите. Свободата Санчо има различни измерения и понякога е по добре да се замени за парчето салам 🙂 най малкото защото ако сега не го получиш утре може да те няма за да се бориш пак за свободата си 🙂
    Но това е съвсем друга история 😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: