Поклон, Маестро!

Не ходя често на театър. По един – два пъти на сезон пробвам някоя нашумяла постановка и като правило резултатът е усещането, че аз от това изкуство не разбирам.

Всички правила, обаче, си имат изключения. Моето го преживях в късните си тинейджърски години, когато едно представление редовно обръщаше мирогледа ми. Казвам редовно, защото съм от малката група луди, които са гледали тази постановка повече от 40 пъти. Става въпрос за “В очакване на Годо” на Леон Даниел, което близо десетилетие се играеше в Армията.

Беше началото на 90-те. От няколко седмици в София имаше режим на тока и на “Раковска” го спираха точно в седем вечерта. От това, разбира се, страдаха всички театри в квартала. В деня, когато за първи път отидох да гледам “В очакване на Годо”, управляващите бяха гласували специално решение, токът на Раковска да не се спира в седем.

Седяхме удобно настанени в очакване на началото на пиесата, когато, естествено, токът спря. Публиката стоеше тихо по местата си и явно нямаше никакво намерение да си ходи. След няколко минути на сцената излезе Йоско Сърчаджиев с фенер в ръка. Освети лицето си и усмихнато обясни, че в момента върши работа, която не му е работа, щото е задължение на директора на театъра, но тъй като той (директорът) е подполковник, за това той – Йоско – излиза да ни обясни, как очакват тока да бъде включен и представлението да започне. За щастие токът дойде.

Така се започна.

Последваха няколкогодишни чести посещения на пиесата, на които с моите приятели отивахме всеки път с определена цел:

  • да видим как се вижда от 13-ти ред на салона

  • да седнем на първия ред, за да получим морков (беше част от една от сцените)

  • да седнем на първи ред, за да проверим дали водата в локвата, която героите щедро разпръскваха върху публиката на предните редове е топла или студена

  • да видим как се гледа от балкона

  • да проверим какво точно обиди ще си разменят този път Йосиф Сърчаджиев и Ивайло Христов (пак част от една от сцените)

  • да видим този път морков ли ще е или ряпа, или картоф, един път май използваха и кренвирш

  • да видим как се гледа от централната ложа

  • да видим и чуем нещо ново.

Да, точно така. Нещо ново. Не спрях да се чудя как се получаваше това. Всеки път следях внимателно действието. Отделни сцени ги знаех наизуст. И въпреки това, след поредното представление в главата ми оставаше някое ново, като че ли за първи път чуто изречение. И си казвах, ама как толкова важно и проникновено нещо не съм го чула предишния път?!

Постановката беше великолепна. Актьорите – също. Чувстваха се комфортно, личеше им, че играят с кеф, въпреки трудните преходни години. Забавляваха се на сцената, импровизираха. Помня един път, в който се заядоха за репликите и си донесоха сценария от кулисите, за да си ги проверят. Изобщо тази постановка беше един голям КЕФ, едно откровение, което докосваше хората дълбоко.

Публиката на “Годо” беше вярна, пристрастена и всеотдайна. Нямаше случайни хора, дори и между тези, които идваха за първи път.

Бях на юбилейните постановки. Бях и на последната.

Защо пиша всичко това? Защото научих, че Леон Даниел е починал.

Поклон, Маестро! И благодаря!

За това, че остави в мен абсолютната убеденост, че театърът е хубаво нещо. Дори когато не разбираш от него.

А на всички, които са имали щастието да видят тази постановка:

ААААААААААААавиациятааа!!!!

Advertisements

4 Коментари

  1. i d said,

    декември 2, 2008 at 11:29 pm

    DA! AAAAAAAAAAViaciata!

  2. magito det si njama blog said,

    декември 6, 2008 at 10:51 am

    а един от пьтите…май 23ти не помня,ряпата(моркова,кренвирша) беше „имагинерна“-беше зверска немотия и нямаше нищо и беше много смешно ,Иваело каза..искам си истинската хаха.
    МЕНЕ ГОСПОДИ МЕНЕ
    МЕНЕ
    МЕНЕ
    МЕНЕ
    МЕНЕ!

  3. Tim said,

    януари 12, 2009 at 8:46 pm

    Аз съм я гледал само три пъти, но пак с подобни усещания, в „София“ с Йоско Сърчаджиев. И на мен ми беше любима. След години пак я проверявах, но я бяха свалили. Липсва ми.

  4. Tim said,

    януари 12, 2009 at 8:49 pm

    А за тока е можело е да си вземат генератор – 650 вата, струва 240 лв в България и 34 евро в Косово :)) Понеже сега ползва безжичния нет на едно заведение в Косово, където точно спряха тока :)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: