Будапеща 3

В Будапеща функцията на нашенския „Тропс” изпълняват турски ресторанти, в които можеш да похапнеш приблизително евтино храна, в която няма захар. А ние определено имахме нужда от такава, особено след поредния трагичен опит да се наядем в стола на театъра. Предлагаха пюре от киселец с варени картофи. Звучеше добре, изглеждаше добре и имаше между четири до към шест супени лъжици захар на порция. Пълен кошмар! Да знаете, че това дето разправят как унгарците ядат всичко със захар не е слух, а чистата истина… Та обратно в спасителния турски ресторант. Аз си взех мусака и таратор, от които успях да изям само една трета – порциите бяха огромни. Маги си взе леща, копоооолу (как се пише туй?!), таратор, още някаква салатка, порция бяло сирене, две питки и айрян. След това се опита да си изяде всичко. Не успя.

Количеството погълната храна определено изискваше дълга разходка и ние без колебание се отправихме по нощните улици. Валеше дъжд. Тука често вали. Също така често грее слънце. Общо взето се сменят на половин час и никога не знаеш какво време те чака. Сега обаче беше вечер и тъй като нямаше слънце, което да си поеме смяната, дъждът си валя цяла вечер. От време на време Маги изглеждаше така:

dsc01290

Но в повечето време караше без новия си чадър.

Ние (Маги, Владо, Климент и аз) вървяхме към Дунава. Опитвах се да си спомня как звучи „На тихия бял Дунав”. Сега като се замисля, май беше „На тихия син Дунав”? Така или иначе резултатът беше спонтанно изпълнение на „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми” с весело, строево темпо. По случайност „Бум” от песента съвпадна с минаването ни пред парламента, което пък подсети Владо да поиска някоя – друга оставка – така или иначе бяхме на точното място…

Преминахме по единия от мостовете от Пеща в Буда. После по следващия мост от Буда пак в Пеща. След което излязохме на улица, която обявихме за будапещенската „Пиротска”. Хей ни на:

Отзад

dsc01268

Отпред

dsc01274

Чакайте и аз да се покажа:

dsc01277

Сега да вдигнат ръка всички, които поне един път като деца са разглеждали каталог на Некерман и са играли на „Пу за мене”, сочейки мечтаните предмети, дето само на картинка са виждали. Е, някои от нас могат да считат мечтата си за изпълнена:

img_0091

Друга често срещаща се гледка в Будапеща са бездомниците. Има много и са навсякъде. Аз за сега съм разделила три основни групи: бездомници, които спят, без да са покрити с нищо, бездомници, покрити с одеала и такива, които са успяли да се сдобият със спален чувал. Снощи заснех един от втората група:

dsc01289

Особено вълнение в редиците ни създаде един уличен знак, който според всеобщото ни мнение означава „Забранено за майки с деца”. Не бяхме много сигурни каква е причината да съществува подобено означение, но определено успя да привлече вниманието ни

dsc01291

Качването на снимки в блог се оказа времеемка работа, така че за днес – толкова. Следващия път ще пиша повече и ще илюстрирам по-малко. Всъщност, може да кажете какво предпочитате 

Advertisements

8 Коментари

  1. Ankhmahor said,

    април 16, 2008 at 4:28 pm

    Ясно… няма да се ходи в Унгарско. Колкото и да е гот храната е вЛажна. Не че имам нещо против захарта, но сичко да е в граници де! Имаш съчуствието ми. :)))

  2. suleneva said,

    април 16, 2008 at 4:32 pm

    Мани, мани. Вече като влезем някъде, където продават манджа се почва „Is this sweet?“ Друго не ни интересува, само сладко да не е 🙂

  3. andro said,

    април 16, 2008 at 5:02 pm

    Хм…тия унгарци…с всичката тая захар в манджите…тия сигурно са некви еротомани.Развратни копеленца!

  4. Бащата said,

    април 16, 2008 at 6:40 pm

    Аз съм го изпитал в Прага същото. Като не знам да си поискам на чешки, ходех в заведения дето си взимаш, каквото ти хареса и аз си харесах едно великолепно на вид свинско със зеле. Чудесна мръвка с препечено зеленце. Естествено си взех и една голяяяяма бира и реших да си подсладя живота с пастичка. Първата хапка направо ме стресира. Вместо киселосолен с червен пиперец вкус почувствах аромат и вкус на праскова. Всичко беше накиснато в компот от праскови и беше даже по-сладко от пастата, та си изпих бирата с пастата, а за десерт изядох свинското със зеле.
    Винаги има изход, ако имаш избор.

  5. Бащата said,

    април 16, 2008 at 6:43 pm

    Намерете някъде гулаш. Правят го доста лютичък, но беше великолепен. Имаха и много хубави колбаси без захар.

  6. andro said,

    април 17, 2008 at 7:15 am

    Зачудих се и аз,какво е предназначението на ограничителния знак за майки с деца и стигнах до следния извод-на местата на които е поставен явно се случват страшни,опасни и незаконни неща,на които нито една майка с дете не бива да присъства.Може би дори,там се събират хора,които най-демонстративно консумират храна без захар!Б-р-р-р-р…направо тръпки да те побият!

  7. suleneva said,

    април 17, 2008 at 9:26 am

    Днес пак го мислихме този знак – не измислихме нищо друго, освен че наблизо е имало публичен дом, който сме пропуснали… абе знае ли човек… 🙂

  8. valsodar said,

    април 18, 2008 at 5:49 am

    [quote]Особено вълнение в редиците ни създаде един уличен знак, който според всеобщото ни мнение означава „Забранено за майки с деца”. Не бяхме много сигурни каква е причината да съществува подобено означение..[/quote] Су, да не би случайно да сте налетяли в улицата на червените фенери ??! 😀


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: