Пътуване с автобус или как да минете 850 км за 15 часа

В понеделник тръгнах от София за Будапеща с автобус. Веднага ви казвам – не правете това! Събирайте пари и си взимайте самолета, за автобус просто забравете…

Фирмата: Груп

Автобус: не съм специалист, но в добрия случай – произведен 1990 година. Ръждата беше повече от тази по бившето ми „Ренде 5”. А то беше много ръждясало.

Шофьори: май съм последния шаран, който си мисли, че работата на шофьорите е да шофират. На тези двамата това им беше нещо като допълнително занимание. Кое беше основното ли?

От София автобусът тръгна с първите осем седалки заредени със стекове ракия. И минерална вода. Малко след околовръстното спряхме за още стекове с минерална вода. Но основното пазаруване се извърши между двете граници – българската и сръбската – във „фрийшоповете”. Репликата на шофьорите „Който иска може да си напазарува за двадесетина минути” първо ми се стори като мила постъпка, дължаща се на доброто им настроение и липсата на опашка на КПП-то. Половин час по-късно, висейки пред автобуса, картинката започна да се изяснява. Шофьорите се зададоха натоварени като магарета със стекове цигари. Следващия половин час прекарахме в чакане да скрият „стоката”. Къде точно завряха и цигарите, и ракията- не знам, а и не ме интересуваше, защото междувременно с лека досада наблюдавах как половината от пасажерите се занимаваха със същата дейност, разбира се – в по-малък мащаб. Само дето сандвичи с цигари не си направиха…

Отидохме на сръбското КПП. Митничарят, явно наясно с „процедурата”, направи една – две строги физиономии и взе да пита „Какво ще намеря тука, какво ще намеря тука?”, а шофьорите вървяха след него и повтаряха „Ами, нищо няма, нищо няма”. Явно си имаха начин да го убедят, че всичко е ок и митничаря, за да не е съвсем без нищо, свали пътуващото цигане да му преравя багажа.

Влизаме в Сърбия. „Е, сега вече може и да минем някой- друг километър” – казах си. За мое разочарование обаче, шофьорът сви на първото кафе и обяви 15 минутна почивка. Отне му около час да си пласира стоката и най-накрая- дет се вика –  тръгнахме да вървим…

Пътуването през Сърбия беше нормално скучно. Впечатлиха ме няколко неща:

  1. На сръбски пътният знак „включете светлините” звучи „пали светло”.
  2. Сръбските катаджии наред си просеха българска минерална вода от шофьорите, дори и митничаря на сръбско\унгарската граница си поиска. Явно част от стековете с вода бяха приготвени за тях….
  3. Докато пътувахме по магистралата за Белград, в тревата покрай платното мернах две завидно големи сърнели. Еми представете си колко са били големи, след като ги забелязах от автобус в движение.
  4. След Белград, в някаква промишлена зона, пак покрай магистралата видях фазан. Стоеше и зяпаше движението. Не си измислям.

Сега идва ред на последната част от пътуването. Предварително искам да поднеса благодарности. На Шопен. На Chambao. И на себе си- за твърдо взетото решение да гледам положително на нещата (поне до колкото мога де). Всички те помогнаха много да изкарам това пътуване сравнително спокойно.

Та значи. Автобусът беше за Прага, само преминаващ през Будапеща. Съответно всички в него пътуваха за там, само аз щях да слизам по-рано. И всички чакаха преминаването на сръбско\унгарската граница, за да легнат да спят.

Сега обяснявам как се спи в автобус, слушайте внимателно, няма да повтарям!

Първо – накарвате шофьора да пусне парното на шест. Второ : всички си събуват обувките.

В този момент аз лично изпаднах в дълбока медитация и не знам има ли други процедурни действия за спането в автобус. От друга страна, имайки предвид колко съм наясно с медитацията като състояние, най-вероятно просто съм припаднала. И така, след атмосферата в автобуса, в Будапеща – в един през нощта- ме посрещна най-кристални въздух, който някога съм вдишвала.

Advertisements

5 Коментари

  1. valsodar said,

    април 11, 2008 at 10:39 am

    Та какво се случи все пак на ракията ?
    Предполагам , че с твоята находчивост си разкрила първа къде са тайниците, в които е скрита ? 🙂

  2. Ankhmahor said,

    април 11, 2008 at 10:42 am

    Гордеем се с тебе! Тренировките явно дават резултати. Явно автобусите са само за специални хора. 🙂

  3. miroslav said,

    април 11, 2008 at 11:07 am

    ni sa oplakvaj ma parcal :))))))))))))))

  4. Ra - The God of all Gods said,

    април 11, 2008 at 11:20 am

    Аз да си прехвърля едно от мненията в предишния блог:
    Според мен обезпокоително щеше да е, ако беше забелязала гъбите от … самолет… 🙂 …

  5. suleneva said,

    април 11, 2008 at 12:50 pm

    Като започна да виждам гъбите от самолет, няма да имам нужда от самолет 🙂

    Радо, ракията беше ямболска, не сливенска, за това не проявих допълнителен интерес 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: