Много се надявам това да е последния път, когато вместо да спя след цяла нощ работене, се поддавам на изнудването на това шило, дето ме ръчка в ребрата – ставай да пишеш. Не че нещо, ама не мога и не искам да пиша за политика. А шилото в това предизборно време, точно такава тема ми е избрало. Аз обаче ще се измъкна от цялата работа с финеса и рутината на престоял 20 години в НС депутат. Няма да пиша за политика, само ще ви разкажа една приказка. И такаааа…..
В едно измислено селце, на тридесетина километра от един измислен окръжен град, в което аз не бях тази неделя, ми разказаха следната, абсолютно измислена история, която никога не се е случвала.
Имало едно време едни евро- избори преди десетина дни. В селцето живеели около 300 гласоподаватели. Местният представител на най-вървежната в момента партия в свободното си от политика време се занимавал с изкупуването на млякото в селото. Ето как протичала неговата “предизборна кампания”. Ако гласуваш за нас, казвал той на поредния горд собственик на една-две кравички и съответно – млекопроизводител, ще ти изкупувам и млякото, дето го разреждаш с вода. Освен това, бирата и кебапчетата – от мен!
С подобно честно предложение партийният агитатор подходил и към някакъв виден представител на млекодобивния бизнес, който от година не бил слизал в селото, стоял си в кошарите.
- Слез бе, да гласуваш за нас бе!
- Бе как ще гласувам, от една година не съм си мил краката, как ще сляза да гласувам?!
Тази непредвидена пречка не уплашила верния на партията неин представител. Виждайки, че успеха на делото е поставено на карта, в деня на изборите той взел един леген и следвайки висшите християно-партийни ценности измил краката на кравяря – европейски гражданин, качил го в жигулата и го закарал да гласува. Според очевидци, които никога не са видели това, въпросният партиец цял ден сновял напред-назад с колата и карал избиратели до пункта.
Вярвате ли ми? Не знам. Смешно ли ви е? На мен не.
В крайна сметка, в селото с 50 % спечелила една друга партия – без да мие крака и да раздава десетолевки. Като попитах “Защо?”, отговорът беше “Защото в селото имаме много цигани, пък хората не ги обичат и искат да се махнат”…
Три дни яли, пили и се веселили, и аз тям бях, но едвам мустак…
Край на приказката
Следват изводи:
Никога не съм си и помисляла, че предизборните, а и следизборните разправии могат да протичат по някакъв по-различен начин в такова малко населено място, където всеки с всеки се познава, при това – отдавна. Нормално.
Обаче сега си представям още едно такова село. И още едно. И още едно. И навсякъде отговорното решение за това, кого ще попържваме следващите четири години, се взима по този начин. И като си представя цялостната картинка, на гърба ми става хладно. Това е то – гласът на народа в чист вид. Страх да те хване.
Та си помислете. Всички вие, дето като мен сте учени, и умни, и интелигентни, и красиви – абе отличници, дет се вика, и също като мен обяснявате как няма да гласувате, щото всички са маскари, ама ние също, и ни е ясна тая работа. Помислете си, дали все пак да не вземете и да гласувате. Иначе едно е сигурно – следващите управляващи ще ги определят хората с чисти крака. И онези, дето не обичат някакви други хора и искат да ги няма.
Еми това е, информирах ви. Сега вземете информирано решение. А аз ще пробвам да заспя.
П.п. Всички прилики с действителни лица и събития са изцяло плод на два пъти джин с тоник и нямат нищо общо с реалната действителност. Продължавайте да вярвате в това. Повтарям, продължавайте да вярвяте в това. Край на съобщението.
